Таван на надценките за храните - само за хипермаркетите

В понеделник Министерството на икономиката ще предложи за обществено обсъждане специален проектозакон за таван на надценките за храните. Приемането му ще остане на вниманието на новия парламент, който ще се формира след изборите на 2 април. 

Предвижда се търговците на дребно да бъдат задължени за един или два артикула от дадена продуктова група да формират до 10% надценка, разкри пред БНТ икономическият министър Никола Стоянов. Примерно в супермаркета може да се продават 5, 10 или 20 марки сирене, но само за един-два продукта ще се прилага таванът на надценката. 

Служебният министър не уточни какво се разбира под надценка и как законът ще третира различните разходи на търговеца.  

От анонса на министър Стоянов е видно, че служебният кабинет просто имитира, че се опитва да бори проблем, който всъщност се решава от механизмите на пазара.   

Проектозаконът предвижда лимитът за надценката да е само за големи търговци на дребно - с обороти над 30 млн. лева годишно. По данни на икономическото министерство такива у нас са около 30 компании - основно големите международни търговски вериги и местни вериги с обекти в градовете. "По този начин, от една страна, ще осигурим поносими цени на храните за гражданите, но от друга страна, минимално ще изкривим пазара, защото ние съзнаваме, че всяка намеса на държавата изкривява пазара", призна Никола Стоянов.

Всъщност търговските вериги държат само 30% от продажбите на храни, а 70% са средни и малки търговци на дребно. Което означава, че  "приложното поле"  на тавана на надценката ще е много тясно - особено като се има предвид и че лимитът ще се отнася за ограничен брой стоки. В последните седмици се разбра, че всъщност хипермаркетите разчитат най-вече на големи обороти, а по-малките магазини начисляват по-високи надценки. Една от големите търговски вериги обяви, че в ценообразуването, след като стоката напусне производителя или вносителя, се натрупват много на брой разходи и накрая печалбата на търговеца на дребно се оказва много ниска. Рентабилността се движела между 3 до 5%, което означава, че на 100 лв. продажби, печалбата е 3 до 5 лв.

"Закон за таван на надценките е абсурдна и вредна идея, защото счупва целия пазарен механизъм и договаряне", коментира икономистът Лъчезар Богданов. Според него такава мярка ще изгони по-евтините доставчици, каквито са всички нови производители и търговци. Те, за да влязат на пазара и да привлекат вниманието на потребителите, предлагат по-ниска цена. В момента, в който се сложи таван на надценката, на практика тези евтини стоки ще поскъпнат и ще спечелят по-скъпите търговци, посочва Богданов.

Според икономистите всякакви ценови тавани са безполезни и дори вредни. Не е ясно по каква логика се предлага печалбите на хипермаркетите да се ограничават, а на търговците на едро и на производителите - не. Нито защо авторите на проектозакона смятат, че таванът за надценката трябва да се наложи само на големите компании.