Публикации в онлайн медии твърдят, че неотдавнашното интервю на премиера в оставка Кирил Петков за британския вестник "Таймс" е платена публикация.
"Интервюто на Петков пред "Таймс" е платена публикация, кой я платил?", "Платено ли е интервюто на Кирил Петков пред "The Times" и кой е дал парите?" са заглавията на въпросните публикации (може да бъдат прочетени тук, тук и тук). Те се позовават на "Ах, тези медии" – онлайн медиен проект с коментари и интервюта.
Проверка на БНР показа, че твърдението за платеното интервю в "Таймс" не е публикувано на сайта на "Ах, тези медии", а само във Фейсбук профила на медията.
"Никой обаче не се сети да повдигне въпроса кой е платил тази очевидно ПЛАТЕНА публикация" – се отбелязва в публикацията във Фейсбук.
Какво показва проверката
В онлайн публикацията на интервюто с Кирил Петков от 26 юли т.г. в авторитетния британски всекидневник не е посочено публикацията да е платена, както изискват журналистическите стандарти.
В отговор на запитване дали интервюто е платено от Министерския съвет, от Кирил Петков или от някой друг, редактор от вестник "Таймс" категорично отрече публикацията да е платена.
"Не публикуваме платено съдържание от такъв тип", посочи той пред БНР.
Заключение
Твърдението, че неотдавнашното интервю на Кирил Петков пред британския в. "Таймс" е платена публикация, е НЕВЯРНО. Статията на сайта на изданието не е означена като платена, а редактор от вестника категорично отхвърли пред БНР възможността интервюто да е платено съдържание.
Още от България
Борисов: Всички говорят за мир, но какво точно значи мирът...
Лидерът на ГЕРБ даде обяснение и на ниската избирателна активност
ЦИК за активността към 16 часа: 19,33%, най-висока е в 23-МИР в София
До момента са постъпили 56 сигнала, като най-много от тях са за предизборна агитация и огласяване на социологически проучвания в изборния ден
ФАЦ: Аргументът на Йотова и Радев, че сдържаността и отстъпките към Русия повишават сигурността на България, беше буквално разбит
„Цялата политика на правителството спрямо Русия през последната половин година се оказа погрешна“, заяви Мария Симеонова от аналитичния център Европейски съвет за външна политика