Непознат древен език – ключ към "мултикултурна" империя от Бронзовата епоха
В сърцето на днешна Турция археолози бавно разплитат тайните на непознат досега древен език, който разкрива изненадващи истини за отдавна изчезнали цивилизации. Находката, направена в древната столица на Хетската империя, Хатуша, показва как една от най-могъщите сили на Бронзовата епоха е използвала езика и културата като инструмент за насърчаване на мултикултурализъм и политическа стабилност.

В обекта, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО, изследователите са каталогизирали близо 30 000 уникални глинени плочки. Повечето от тях са изписани на хетски, но сред тях се криела и изненада – текстове на напълно непознат език.

Кои са били хетите?
Хетите са древен индоевропейски народ, който създава могъща империя с център в Анатолия (съвременна Турция) през Късната бронзова епоха. Тяхната цивилизация процъфтява приблизително между 1600 г. и 1178 г. пр.н.е. и е една от трите велики сили в Близкия изток, редом с Египет и Асирия.

Върхът на тяхната мощ е през XIV и XIII век пр.н.е., когато те контролират огромни територии, включващи части от днешна Сирия и Ливан. Хетите са били страховити воини, известни с иновативното използване на лекотоварни бойни колесници, които им давали предимство на бойното поле. Едно от най-значимите събития в древната история е битката при Кадеш (около 1274 г. пр.н.е.), където хетската армия, водена от цар Муватали II, се сблъсква с египетските сили на Рамзес II. Битката завършва без ясен победител, но води до подписването на първия известен мирен договор в историята, чието копие днес стои в централата на ООН.

Освен с военната си мощ, хетите са били и изкусни дипломати и администратори. Тяхната столица Хатуша е била укрепен град, а откритите там царски архиви на глинени плочки са безценен източник на информация. Краят на Хетската империя настъпва около 1200 г. пр.н.е. като част от т.нар. "Колапс на Бронзовата епоха" – период на мащабни катаклизми, миграции (включително нахлуванията на "морските народи") и разпадане на големите цивилизации в Източното Средиземноморие.

Архивът на една империя
Продължаващите разкопки в Хатуша разкриват, че имперската администрация на хетите е имала цели отдели, чиято задача е била да изследват религиите на покорените народи. Вместо да заличават местните култури, хетските владетели са нареждали на своите чиновници да записват религиозните церемонии и традиции на подчинените народи, при това на техните собствени езици.

Идеята била тези традиции да бъдат съхранени и интегрирани в по-широката имперска култура – подход, който днес бихме нарекли мултикултурализъм. Този древен пример за толерантност и интеграция отеква силно в съвременните дебати.

Новооткритият език е наречен "Калашма", тъй като се предполага, че е бил говорен от народ в областта Калашма, в северозападната част на империята. Това е петият малцинствен език, открит досега в архивите на Хатуша, но археолозите смятат, че броят им може да достигне поне 30.

Как се чете изгубен език? Ключът на клинописа
Всички тези текстове са изписани с клинопис – една от най-ранните писмени системи в света. Важно е да се знае, че клинописът не е език, а писменост (подобно на латинската азбука). Състои се от клиновидни знаци, отпечатвани със стилус върху влажна глина, и е била използвана за записване на десетки различни езици в Древния Близък изток.

Разчитането на тези древни езици е истински научен подвиг. Ключът към разгадаването на самия хетски език е открит през 1915 г. от чешкия учен Бедржих Хрозни. Работейки върху плочка с текст, той попада на изречението „nu ninda-an ezzatteni, watar-ma ekutteni“. Той разпознава шумерската дума за хляб (ninda), а думата за вода (watar) му заприличва на английската water и немската Wasser. Това го навежда на гениалното предположение, че хетският е индоевропейски език, което се оказва вярно и отключва превода.

"Историята на Близкия изток от Бронзовата епоха е само частично разбрана. Откриването на допълнителни документи на глинени плочки помага на учените значително да увеличат знанията си", коментира професор Даниел Швемер, ръководител на изследването. Всяка нова плочка е не просто парче глина, а страница от изгубената книга на човешката история.