Ново изследване показва как са изглеждали хората в Европа и доказва генетичното развитие на цвета на кожата, косата и очите в Европа в продължение на 45 000 години
Александър Фройнд, Дойче веле
Ново изследване показва генетичното развитие на цвета на кожата, косата и очите в Европа в продължение на 45 000 години. Едва преди около 3000 години русата коса и сините очи започват да стават по-често срещани, пише Deutsche Welle.
По всяка вероятност ранните европейци са били тъмнокоси, тъмнооки и тъмнокожи. До Желязната епоха, преди около 3000 години, хората със светла коса, светли очи и светла кожа са били голямо изключение. До този извод стига в изследване генетичката Силвия Гирото от университета във Ферара, Италия.
Изследването е установило, че преди около 14 000 години - т.е. през късния палеолит - гените, отговорни за светлия цвят на кожата, косата и очите, са се появявали само спорадично при ранните европейци. А днес в Северна Европа има цели региони, например в Норвегия, Швеция и Финландия, където над 80% от населението е естествено русо. В останалата част на Европа русата коса е по-скоро изключение - повечето европейци имат тъмна коса. В световен мащаб само около 2% от хората са естествено руси.
Африканското наследство на европейците
За целите на изследването екипът на Гирото е анализирал 348 ДНК проби от археологически обекти в 34 държави в Западна Европа и Азия. Най-старата е на човека от Уст-Ишим, живял преди 45 000 години. Открит е през 2008 г. в Западен Сибир. Друга значима проба е от находка в Швеция, известна като SF12. За този човек се смята, че е живял преди 9000 години.
Много от изследваните ДНК проби обаче са били толкова силно повредени или непълни, че изследователите не са успели да разчетат директно пигментните характеристики (като цвят на кожата, косата и очите). Вместо това те са използвали различни статистически методи за заключенията си относно въпросните характеристики.
Преди около 50 000 до 60 000 години първите хомо сапиенс се заселват трайно в Европа. Генетично те все още не са се били отклонили значително от предците си в Африка. Казано иначе: носили са в себе си предимно гените на тъмната кожа, тъмните очи и тъмната коса.
Макар да е имало изключения, например хора със сини очи, през медната епоха преди около 5000 години повечето хора в Европа са имали тъмна кожа и тъмна коса. Според ДНК пробите само 8% от ранните европейци са били със светла кожа.
Светлата кожа - еволюционно предимство?
В Северна Европа, например в Швеция, преди около 3000 години се появяват все повече хора със светли коси и очи. Според изследването светлият цвят на кожата може да е представлявал еволюционно предимство за ранните ловци и събирачи. Благодарение на по-светлата кожа те навярно са били в състояние при по-слаба слънчева светлина да синтезират повече витамин D, който е необходим за здрави кости, зъби и мускули.
За разлика от кожата, по-светлият цвят на очите вероятно не е имал особени еволюционни предимства. Както обяснява генетичката Силвия Гирото, сините или зелените очи се дължат на генетична случайност.
Все още обаче няма пълна яснота за точните еволюционни предимства, които светлият цвят на кожата, косата и очите е донесъл на хората в Европа. Необходими са и допълнителни изследвания, за да се определи дали зачестяването на светлата пигментация е било свързано с тогавашните климатични и миграционни процеси в Европа.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации