Тайната сделка за цар Самуил: Какво даде България на Гърция, за да върне тленните му останки

Връщането в България на тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, е резултат от продължителни преговори с Гърция, а не от внезапно решение. Това обясни историкът проф. Христо Матанов в ефира на Нова ТВ.

По думите му моментът също не е случаен - на 6 октомври се отбелязва годишнината от смъртта на българския владетел. 

Според Матанов в България е имало съпротива срещу връщането на ръкописи и други ценности, които гръцката страна е искала да получи. Става въпрос за общо 48 църковни реликви, свързани с гръцки манастири и църковни институции, които са били взети през 1917 година. Сред ръкописите, които определи като интересни, той посочи Евангелие на Йоан Кантакузин с приписки, което по думите му има особена стойност за гръцката страна.

Матанов подчерта, че информация за размяната се е появила в гръцката преса, докато според него българската страна не е акцентирала върху това какво предоставя в замяна.

Запитан дали останките на Самуил е можело да бъдат върнати по-рано, ако България се беше съгласила по-рано да предаде въпросните ценности, историкът отговори: „Най-вероятно да“.

Историкът коментира и появилата се непотвърдена информация, че част от артефактите, които България връща, може да са били съхранявани повече от 70 години в секретен фонд. Според Матанов става дума за мит.

По думите му ръкописите са се съхранявали в центъра „Иван Дуйчев“ и са били достъпни за научна работа. „Те бяха свободни за ползване от учени от целия свят. Неслучайно те идваха да ги ползват. Разбира се, бяха обработени и от български учени“, обясни той.

Според проф. Матанов има висока степен на сигурност, че останките принадлежат именно на цар Самуил. Един от аргументите е открита травма на ръката, която съответства на сведенията в писмените исторически извори.

Историкът припомни исторически факти, свързани със сражение, при което Самуил е ранен в лявата ръка. Синът му Гаврил Радомир успява да го спаси, като го пренася на гръб до свободна българска територия. Самуил впоследствие се възстановява, но според историка травмата вероятно не е зараснала напълно. Именно следи от подобно нараняване са открити върху останките.

Христо Матанов не вижда особена необходимост от нови изследвания, макар да подчерта, че такива винаги могат да бъдат извършени. По-различна според него е ситуацията с останалите открити кости. За тях няма сигурни сведения дали принадлежат на Гаврил Радомир, на негова съпруга или на други хора.

Историческите спорове със Северна Македония около личността на цар Самуил

Проф. Матанов припомни, че в по-стари учебници там е присъствала тезата, че българите са „татари“, докато населението на Македония е славянско. По думите му тази концепция води началото си от XIX век, но вече не присъства в съвременните учебници.

Втората теза, която историкът оспори, е определянето на Самуил като „македонски цар“. „Никъде не се споменава такова нещо. Все като български цар се споменава“, заяви Матанов.

Според него връщането на останките в България ще има силен отзвук и в Северна Македония. Той очаква темата или да бъде подмината с мълчание, или акцентът там да бъде поставен върху ценностите, които България предоставя на Гърция в замяна.

На въпрос дали очаква дезинформационна кампания по темата, Матанов отговори утвърдително.

„Да, очаквам дезинформационна кампания, тъй като знам за какво става въпрос. Но ние сме свикнали с това“, заключи Христо Матанов.