Новата статуя на Великденския остров, която не би трябвало да съществува

Едно от най-неочакваните археологически открития за 2024 година се случи на Великденския остров (Рапа Нуи) — земя, прочута със своите загадъчни моаи. Повече от 1000 от тези монументални каменни фигури са документирани през годините. Но едно пресъхнало езеро разкри тайна, която поставя под съмнение досегашните познания на учените.

Откритие в пресъхналото езеро

Проф. Тери Хънт от Университета на Аризона заяви пред ABC News: „Мислим си, че знаем всички моаи, но се появява нов и това е откритие. В този случай — в езерото, в самия каменоломен район на статуите. Никога досега не са намирани моаи в пресъхнало езеро, така че това е прецедент.“

Новият моаи е и сред най-малките откривани досега, което според експертите може да е знак, че под гъстата растителност в езерното дъно се крият още такива статуи. Според Хънт, модерни технологии за подземно сканиране могат да покажат дали има още скрити фигури в утайките.

Символика и функции на моаите

Статуите са създадени от народа Рапа Нуи и носят в себе си легендарен заряд. Според някои вярвания, моаите са били „дарени със сили“ да се придвижват сами до своите места. Най-големите достигат до 32 фута (около 10 метра) височина и тежат над 86 тона. Повечето са изработени от вулканична туфа, но някои — от по-твърдия базалт.

Моаите не са анонимни — всяка фигура е уникална и изобразява конкретен човек, обикновено вожд или важна фигура в племето. Последният щрих в изработката им е поставянето на специални камъни за очи — акт, който се е извършвал едва след като статуята достигне своя „дом“.

Новото откритие — липсващото звено?

Сензационното при това откритие е не само новата статуя, но фактът, че дори местните предци не знаели за съществуването й. „Тази е в езерото и никой не знае за нея,“ казва Салвадор Атан Хито, заместник-председател на Ma’u Henua — организацията, която управлява националния парк на острова. „Дори и нашите баби и дядовци не знаят за тази.“

Откритието подчертава колко много още не знаем за тази уникална култура и как природните промени — като пресъхването на езера — могат да отворят прозорец към миналото.