Червената планета се извива и клатушка, докато се върти, потвърждават изследванията в списанието „Geophysical Research Letters“ и астрономите нямат представа защо. Подобно на играчка, която се клати, когато губи скорост, полюсите на Марс се отдалечават от оста на въртене на планетата, като се движат с около 10 сантиметра извън центъра приблизително на всеки 200 дни, съобщават изследователи в ново проучване. Това прави Марс втората известна планета във Вселената, при която се наблюдава този феномен - известен като „колебание на Чандлър“ - като Земята е първата, според блога на Американския геофизичен съюз (AGU). Това колебание - наречено на астронома Сет Карло Чандлър, открил феномена преди повече от век - е ефект, наблюдаван при планети, които не са идеално кръгли, пише „Лив Сайънс“, цитиран от БГНЕС.

На Земята колебанията са много по-изразени: полюсите на нашата планета се разхождат на около 3 метра от оста си на въртене, клатушкайки се в кръг, който се повтаря приблизително на всеки 433 дни. Това нестабилно клатушкане има незначителен ефект върху нашата планета, но все пак представлява загадка.

Учените са изчислили, че колебанието трябва естествено да отшуми в рамките на един век от неговия произход, но сегашното клатушкане на нашата планета продължава и се засилва много по-дълго от това. Нещо - може би комбинация от промени в налягането в атмосферата и океаните, предположено от едно проучване през 2001 г. - изглежда непрекъснато възобновява колебанията, въпреки че точният механизъм все още не е известен.

Клатушкането на Марс е също толкова озадачаващо. Авторите на новото проучване откриват колебанията, като използват 18-годишни данни, събрани от три спътника, обикалящи около Червената планета: Mars Odyssey, Mars Reconnaissance Orbiter и Mars Global Surveyor. Тази малка промяна в марсианските полюси също трябва да изчезне по естествен път, изчисли екипът, но в момента изглежда се развива силно.

Лишен от океани, Марс и неговото колебливо въртене може да се управляват само от промени в атмосферното налягане, но са необходими допълнителни проучвания на нашия „подпийнал“ съсед, за да се знае със съгурност.