Тайван: Трябва да сме готови за война с Китай

Ескалиращото военно сплашване на Тайван от Китай показва, че самоуправляващият се остров "трябва да се подготви" за евентуален военен конфликт, заяви тайванският външен министър Джоузеф Ву в ексклузивно интервю за Cи Ен Ен, цитирано от БГНЕС.

Предупреждението му дойде една седмица, след като островът отчете най-голямото нахлуване в един ден от китайски военни самолети в самообявената зона за идентификация на ПВО на Тайван (ADIZ). Нахлуването - от 28 китайски военни самолета, включително бойни самолети и бомбардировачи - не наруши суверенното въздушно пространство на Тайван или международното право, но се възприема като демонстрация на сила от китайската армия.

"Като хора, вземащи решения в Тайван, не можем да рискуваме, трябва да сме подготвени", каза Ву пред Cи Ен Ен в Тайпе.

"Когато китайското правителство казва, че няма да се откаже от използването на сила и провежда военни учения около Тайван, по-скоро бихме повярвали, че това е реално."

Ву, който изпълнява длъжността министър на външните работи от 2018 г., беше обвинен от Пекин през май, че е "твърд сепаратист" след изказвания, които той направи по време на пресконференция, че Тайван ще се бие "до последния ден", ако бъде нападнат от Китай.

"Спирането на" независимостта на Тайван "е необходимото условие за поддържане на мирни отношения между проливите", каза Жу Фънлян, говорител на китайската служба за тайвански въпроси.

„Джоузеф Ву многократно и високомерно провокира с „ независимостта на Тайван “... ние ще предприемем всички необходими мерки, за да накажем строго тези твърдоглави привърженици „за независимостта на Тайван “ в съответствие със закона.“

В отговор Ву каза пред Cи Ен Ен, че е "чест" да бъде взет на мушка от комунистическите власти в Пекин.

"Авторитаризмът не може да толерира истината. Ако продължат да казват, че искат да ме преследват до края на живота ми, всъщност не съм загрижен за това", каза той.

Тайван и континентален Китай се управляват отделно от края на гражданската война преди повече от седем десетилетия, в която победените националисти избягаха в Тайпе.

Пекин обаче продължава да възприема Тайван като неделима част от територията си, въпреки че китайската комунистическа партия никога не е управлявала демократичния остров с около 24 милиона души население.

През 2019 г. китайският президент Си Цзинпин призова Тайван да приеме „мирното обединение“ с континентален Китай, но отказа да изключи използването на сила. Заплахата от военни действия, особено по отношение на това, което комунистическата партия нарича "сепаратистка" дейност, остава постоянна заплаха за Тайван. Крехкото статукво се появи преди почти 30 години, когато управляващите тогава Пекин и Тайван националисти признаха позиция „един Китай“, която оттогава се тълкува по различен начин от двете страни. Поставянето на политиката на заден план позволи на процъфтяващия икономически и културен обмен да процъфти през годините след това.