Руски правозащитник: Не очаквам срив на режима на Путин, но е близо неговият край

Олег Орлов бе сред разменените между Русия и Запада затворници на 1 август тази година. Оттогава насам той се намира в Германия. Ето какво казва той, цитиран от Дойче веле:

„От една страна бе неочакваното, просто опияняващо усещане за свобода, но от друга – едно много горчиво чувство, защото гледаш през прозорец без решетки, но знаеш, че много дълго няма да можеш да видиш родния си град Москва“ - казва пред АРД руският правозащитник.

Руските правозащитници продължават да работят

Пред германската обществено-правна медия той подчертава, че макар и да се намира под огромен натиск, руското гражданско общество все още е живо. Сътрудниците на Орлов от правозащитната организация „Мемориал“, на която той е съосновател, продължават работата си – някои от тях полулегално, други – изцяло нелегално. Орлов съобщава, че неговите приятели и колеги от „Мемориал“ и до днес организират посещения из Москва – по местата на политически репресии от съветско време. Те продължават да оказват подкрепа от Русия и от чужбина на политическите затворници.

Правозащитникът споделя пред AРД, че „Мемориал“ и другите правозащитни организации постоянно събират информации за състоянието на човешките права и за политическите затворници в Русия. „Предоставяме правна помощ на хората, които са били подложени на изтезания – не само в рамките на политическите процеси, но и в другите наказателни производства. Помагаме и на мигранти, и на хора, които са били принудени да избягат от Курска област, например.“

Защо в Русия има толкова малко протести

На въпроса на AРД защо в Русия почти няма протести срещу режима, Олег Орлов казва: „Всяка съпротива води дотам, че можеш да загубиш свободата си или най-малкото работното си място. Само да споменеш името на Навални в положителен аспект и да кажеш, че не е бил терорист и е бил осъден несправедливо, и вече можеш да бъдеш обвинен за участие в терористично обединение“. Орлов разказва пред германското издание, че е бил в една килия с мъж, осъден именно по тази причина – получил седем години зад решетките.

„Всеки може да прецени дали е готов да протестира и да оказва съпротива в тези условия. Ако потърсите отговора на този въпрос, ще разберете защо в Русия има толкова малко протести. Но все пак дори и при тези условия има съпротива“, посочва Орлов. Той е категоричен, че държавната пропаганда дава сериозно отражение и поне частично отравя обществото. Според правозащитника от социологическите проучвания става ясно, че мнозинството в руското общество е за това да се сложи край на войната на базата на мирни преговори.

Кога ще настъпи краят на Путиновия режим

„Не очаквам срив на режима, но очаквам неговия край – най-малкото с оглед на биологичния фактор. Путин вече е възрастен и в следващите години неизбежно ще загуби контрола, включително и върху силовите структури. И колкото повече остарява, толкова повече обкръжението му ще се замисля над въпроса какво ще настъпи след него. А колкото повече се замислят, толкова по-силно ще намалява неговото влияние“, казва Орлов пред AРД.

Руският правозащитник отбелязва, че икономиката на Русия се е оказала с доста повече съпротивителни сили, отколкото се е очаквало, но въпреки това се намира в задънена улица. „Дори ако процесът на бавния упадък продължи още няколко години, вече и хората от близкото обкръжение на Путин ще започнат да осъзнават, че трябва да се направи нещо. Населението също ще започне да осъзнава това все повече. И затова си мисля, че сегашната ситуация може да остане още най-много десет години. След което ще настъпи или срив, или режимът бавно ще започне да се разпада отвътре и на елитите ще им се наложи да направят нещо. Дотогава гражданското общество и опозицията в Русия, а тази и в изгнание, ще трябва да обмислят какво трябва да се случи.“

Пред германската обществено-правна медия Орлов споделя и мнението, че когато ерата на един диктатор започне да отминава, т.нар. елити около него постепенно стигат до разбирането, че са необходими реформи. Стигне ли се дотам, гражданското обществото и опозицията трябва да поемат най-важната роля – да окажат натиск за истински реформи, а не козметични.