Астрономите, които работят с новоизградения космически телескоп "Джеймс Уеб" (JWST), съобщиха, че е открита най-отдалечената и най-стара галактика сред познатите досега, съобщи Нова телевизия. Тя се е формирала малко след Големия взрив.

Подобно нещо вече се е случвало два пъти тази година. През април астрономите обявиха, че са наблюдавали галактика, образувана само 330 милиона години след Големия взрив. Миналия месец, въз основа на други данни от JWST, беше открита друга галактика, формирана 300 милиона години след Големия взрив.

Новооткритата галактика, наречена CEERS-93316, е "родена" в мрака на ранната Вселена - само 235 млн. години след Големия взрив... Това на практика е едно космическо мигване на окото в контекста на възрастта на Вселената - 13,8 милиарда години .

Откритието бележи началото на нов етап: "Джеймс Уеб" е на път да отвори широко ранната Вселена, давайки ни безпрецедентен поглед към тъмните и загадъчни области в началото на всичко.

Статията за научния пробив, с водещ автор астрофизика Калъм Донън от Единбургския университет, е представена в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Тя е достъпна на сървъра за препринти arXiv.

Първите милиарди години след Големия взрив представляват силен интерес за космолозите. През това време горещата "квантова супа", която е изпълнила съвсем ранната Вселената, е започнала да формира всичко: материя, антиматерия и тъмна материя, звезди, галактики и прах.

Всяка светлина, която достига до нас от далечното пространство, представлява събитие, скрито дълбоко в миналото; заради времето, което й е било необходимо да измине пътя до нас. Така че, на практика светлината е машина на времето за далечните части на Вселената. Но ранната Вселена - наистина ранната - е по-сложна: тя е толкова далеч, че всяка светлина, която достига до нас, е много, много слаба.

Нещо повече, разширяването на Вселената е разтеглило дори най-енергичните вълни в невзрачни лъчи, по-близки до инфрачервените части на спектъра, което прави дори по-видимите обекти трудни за разчитане.

Епохата преди раждането на първите звезди е наричана Космическа зора. Започнала близо 250 милиона години след Големия взрив, тя изпълва цялата Вселена с непрозрачен облак от водородни атоми.

Едва след като ултравиолетовата светлина от първите звезди и галактики рейонизира неутрално заредения водород, вече  е наличен целият електромагнитен спектър. Благодарение на тази епоха на рейонизация, около един милиард години след Големия взрив светлината е озарила Вселената.

"Джеймс Уеб" може да улавя инфрачервена и инфрачервена светлина с най-високата разделителна способност от всички телескопи, изпращани някога в космоса. Космолозите най-после ше могат да получат подробен поглед върху това, което се случва, ако не в Космическата зора, то поне по време на рейонизацията.

Според Донън и колегите му, галактиката CEERS-93316 трябва да е една от първите след Големия взрив. Екипът изключва други потенциални обяснения за неясното червено сияние в нея. За да се потвърди идентичността на обекта обаче, ще трябва да се проведат последващи спектроскопски наблюдения.