В срок от половин година Централната избирателна комисия (ЦИК) е задължена да въведе машинното гласуване. Това постанови Софийският административен съд в решение по делото, което бившите депутати и настоящи членове на „Демократична България“ Мартин Димитров и Петър Славов заведоха срещу изборната администрация, съобщи Mediapool.

Въвеждането на машинното гласуване поставя редица въпроси, като например за логистиката и съхраняването на машините. Централната избирателна комисия не би могла да реши тези въпроси самостоятелно, това трябва да стане с помощта на държавата, каза в сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България" говорителят на ЦИК Александър Андреев.  Тези въпроси трябва да бъдат решени, за да може да се осигури тази възможност за избирателите, обясни той.

Той посочи, че не би могъл да се ангажира с конкретни срокове кога ще се въведе машинното гласуване.

Има вече 18 месеца закъснение на ЦИК за машинното гласуване. За този период те са нарушили Изборния кодекс около 50 пъти, защото за всеки частичен избор трябваше да бъде осигурено машинно гласуване, заяви Мартин Димитров от "Демократична България". Аз съм убеден, че те нямат особено желание да въвеждат машинното гласуване и протакат. Затова заведохме дело. Има шест месеца срок – нека да спрат да протакат и да изпълнят закона, подчерта Димитров.

Имам много сериозни подозрения, че и ГЕРБ, и БСП, и ДПС искат да отменят и машинното, и дистанционното гласуване, само че нямат смелостта да отидат и да го заявят в Народното събрание. За тях е по-добре да го има записано в закон, но да не се въвежда на практика, каза още Мартин Димитров.

Според решението ЦИК трябва да осигури машини за алтернатива на аналоговия хартиен вот във всяка секция, както постановява Изборния кодекс. Това трябва да се случи до февруари месец догодина, т.е. няколко месеца преди евровота.

Според действащия закон във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата. На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Преди парламентарния вот миналата година и Върховният административен съд се произнесе, че машинно гласуване трябва да има във всички секции. Такова обаче нямаше – на ЦИК и на правителството не им стигнаха време и ресурс да го организират. Обществената поръчка за осигуряване на машините се провали, въпреки допълнително предвидените пари за машини, а оправданието бе, че „ако изборите бяха след 2 години, можело и да има машинен вот“.

В крайна сметка и без машинно гласуване изборите се проведоха. Веднага след това народни представители от всички партии направиха поредица анонси, че машинното, както и записаното в последствие електронно гласуване, трябва да отпаднат от закона. Такива поправки обаче така и не бяха внесени, защото според ГЕРБ трябва да се чака последния момент преди предстоящите евроизбори, когато опциите за различен от аналогов вот да отпаднат. Иначе щяло да има гражданско недоволство.

Съдът обаче задължава изборната администрация до февруари 2019 година условията за машинно гласуване да са въведени. Ако парламентът не промени изборния кодекс, това означава, че евроизборите ще се провеждат задължително и с машинно гласуване.

Пред Mediapool от ЦИК обясниха, че ще обжалват решението.

Единият от аргументите на комисията ще е, че тя е съдена по реда на Административно процесуалния кодекс, а тя се подчинява на Изборния. Другият аргумент на ЦИК е, че не може да въведе гласуването, без да е обявена обществена поръчка за машините. Това бе и един от аргументите на експертите, които бяха представени в съда.