„Ние направихме всичко възможно и невъзможно да покажем такива филми, които да отговарят на въпроса - защо се борим, на какво мирише „руския мир“, защо не го искаме пак при нас, защо избираме свободата и какво е лицето на този „руски мир“. Елате да видите и ще си отговорите на тези въпроси.“, казва бесарабската българка Тетяна Станева - директор на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“. Днес тя гостува на Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“.

След участието на нейния филм „Място на силата“ в Международния кинофестивал за документално кино в Ихлава, Чехия, Тетяна Станева решава, че трябва да приложи модела на фестивала за да може да привлече повече хора, които да научат за Бесарабия и така да разкаже и на Украйна, и на България за украинските българи. 
Причината кинофестивалът да се провежда и в България е, че голяма част от екипа и участниците в него са бесарабски българи. „За нас е много важно как България ще реагира, защото ние сме като малки деца, които търсят одобрението на родителите си. Така ние се отнасяме към България и затова може би много се нараняваме, когато виждаме полупразни зали.“

„България ме боли! Не искам България да повтори същите грешки, които направи Украйна със своята наивност, мислейки че тази пропаганда, дето се лее навсякъде, е нищо. Това беше планирано стъпка по стъпка. Винаги първо иде пропагандата, т.е. войната започва на информационния фронт, а сетне танковете идват, винаги. [..] Да изпитваш някакво обожание към „големия брат“, който те е потискал през цялото време, това е резултат на комплекси вътрешни и чувство за малоценност, които бяха възпитани от самия „голям брат“. Бесарабската българка смята, че оправданието на българите, че сме малък народ, че нищо не зависи от нас води до равнодушие и апатичност. „Не сме малък народ! Ние сме горди българи! Искате да бъдете горди българи?! Бъдете! Недейте да се снишавате!“

Борбената българка е категорична, че армията на Украйна показва на света своята смелост. Въпреки, че населението на Украйна е близо шест пъти по-малобройно от това на агресора, тя не се страхува да отстоява правото си на свобода и независимост. „Ние разбрахме какво струва руската душица, за която говореха винаги, във всички изкуства, „великата руската душа“. Ние видяхме, че тя е душица - смазана, робска, лъжеща, крадяща, душица-копейчица. Видяхме какво струва тяхната култура. Нищо! До какво тя ги доведе, великата руска култура? До това, че те просто агресия водят в целия свят, нито с един комшии нямат добри отношения, и никога не са имали.“

Целият разговор на Васил Данов и Тетяна Станева гледайте във видеото: