Оставката на Валери Залужни от поста главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна е нова и решаваща фаза на войната. Украинският президент Владимир Зеленски „рискува да направи грешки“, пише в своя статия The Economist.

В нея се отбелязва, че замяната на Залужни с Олександър Сирски „изглежда като нещо съдбовно“. Това решение може отчасти да се обясни с решаващата роля на Залужни в отблъскването на руските сили в първите дни на нахлуването в Украйна, както и с популярността му сред войници и цивилни.

"Разликите между актьора, превърнал се в политик, и закаления в битки командир бяха отчасти като различията между култура и личност. След като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г., тези различия станаха незначителни - всъщност дори се превърнаха в предимство", пише в публикацията си изданието.

Авторите на статията отбелязват, че всеки фактор, свързан с изразената съпротива по отношение на агресора Русия, се е фокусирал върху конкретна задача. 
Вместо да упражнява централизирано управление и контрол, Зеленски е влязъл в ролята на „върховен патриот, изразяващ дръзкия отказ на своя народ да се предаде пред руската агресия“. Залужни, който реално от много години води война с Русия, се фокусира върху военните операции.

Докато руската и украинската армия се окопават и фронтовата линия вече е ясно очертана, подобно напрежение започва да вреда. Тъй като отношенията между Залужни и Зеленски се обтегнаха, се появиха разногласия относно това какво да се прави на бойното поле. Зеленски и неговата администрация държаха Залужни отговорен за провала на контранастъплението миналото лято. Те искаха армията да се подготви за нови атаки и настояха да се разработят планове за битка, както и да се поемат непопулярни мерки за  мобилизиране на допълнителни войски.

Но Залужни решително не се съгласи с условията на Зеленски. Генералът вярваше, че неговата предпазливост след провала на първото нападение е довела до факта, че е успял да спаси жизненоважни войски и оборудване. Той твърдеше, че не може да бъде планирана следващата контраофанзива, защото не знае какви ресурси има на свое разположение. Освен това Залужни се съпротивляваше и срещу мобилизацията. Генералът каза тогава, че мобилизирането на обществото е отговорност на политиците.

"По време на война често политиците и войниците имат ниско мнение един за друг. Но това, което наистина обрече отношенията между Зеленски и Залужни, бяха променящото се мнение и позиции на президента за това как трябва да продължи войната и каква страна трябва да стане Украйна“, пише изданието.

The Economist припомня още, че журналистите на изданието за първи път интервюираха Зеленски в Киев, само няколко седмици след инвазията. Тогава президентът красноречиво заяви, че страната му се бори да стане европейска демокрация. По неговите думи Украйна повече от всичко цени човешкия живота пред територията. Напоследък обаче Зеленски непрекъснато прави изявления, че целта на неговото президентство е да върне всички окупирани територии на Украйна.

Изданието отбелязва, че тъй като става „все по-очевидно“, че тази военна цел „не може да бъде постигната“, нетърпението на Зеленски към неговия генерал нарасна. Той и подчинените му се почувстваха застрашени от популярността на Залужни. Това беше една от причините той да се стреми да централизира властта.

„Уволнението на Залужни ще има политически последици... Тези, които познават генерала, не го виждат като политик, но в страна като Украйна един или друг олигарх несъмнено ще го възприеме като средство за реализиране на амбициите си. Зеленски трябва да бъде достатъчно образован, за да разбере, че ако той и администрацията му се опитат да заглушат недоволството (заради оставката на Залужни - УНИАН), те ще навредят на политическата култура, която се опитват наложат в Украйна. Големият въпрос сега е дали Зеленски ще успее да се възползва от уволнението на генерал Залужни, за да промени визията си за войната“, пише изданието.

Превод: Faktor.bg