Европейската комисия на 3 декември обнародва дългоочакваното предложение за използване на замразените руски активи за осигуряване на кредит за Украйна. Става дума за сума около 210 млрд. евро, съобщава The Economist.

Изданието отбелязва, че първоначално Украйна може да получи 90 млрд. евро, но в крайна сметка сумата може да бъде значително по-голяма. Това решение ще позволи на страната да финансира правителството и военните действия през следващите няколко години.

Посочват се данни, че без предоставената помощ Украйна може да остане без пари още през март или април 2026 година. Белгия, където се съхранява по-голямата част от замразените руски активи, осъди тази идея. Освен това през последните седмици нейната опозиция само се засили.

Изданието отбелязва, че дали Украйна все пак ще получи кредита, ще зависи от това дали големите страни от ЕС могат да убедят белгийците да постигнат съгласие с комисията в ситуация, която бързо се превръща в своеобразна борба на Брюксел срещу Брюксел.

В публикацията се посочва, че основното безпокойство на министър-председателя на Белгия Барт де Вевер е, че неговата малка страна може да се окаже в затруднено положение заради 185 млрд. евро замразени руски активи, които в момента се съхраняват в Euroclear, финансова клирингова палата със седалище в Белгия, ако Русия реши да си ги поиска обратно след като санкциите бъдат отменени.

Любопитно е, че в Европейския съюз уверяват, че планът позволява да се избегне този проблем: банките, които държат руските активи, ще бъдат задължени да предоставят на ЕС заем за еквивалентна сума без лихви. Рискът ще бъде поет от целия блок.

Изданието пояснява, че идеята на ЕС е, че Русия в крайна сметка ще бъде принудена да даде своите активи като следвоенни репарации на Украйна в замяна на свалянето на санкциите.

Но министър-председателят на Белгия се страхува, че някои държави-членки на ЕС, вероятно приятелски настроената към Русия Унгария, могат да наложат вето върху продължаването на санкциите без руски репарации. В такъв случай Русия би могла да изиска връщането на своите средства.

Също така Де Вевер е обезпокоен, че Русия може да предприеме други ответни мерки срещу Белгия, макар че някои експерти се съмняват в това.

Изданието добавя, че остава неясно и дали осигуряването на кредита за Украйна само по себе си ще представлява икономическа извънредна ситуация за ЕС, тъй като сумата е около 1% от БВП на блока.

В статията се посочва, че засега този план не е убедил белгийския премиер и той заяви за съществуването на други механизми, по-специално става дума за финансиране, подкрепено от баланса на ЕС.

По мнение на изданието предложението за използване на замразените руски активи за предоставяне на кредит за Украйна се е превърнало в решаващо изпитание за европейската решимост. Сега правителствата трябва да продължат да отделят средства от своите бюджети, а става дума за милиарди евро наведнъж.

Правителствата на някои северноевропейски страни, които предоставят непропорционално голяма помощ, все повече се дразнят от това, че това бреме не се разпределя между всички страни в блока.

Изданието не изключва, че ЕС може да е способен да придвижи плана за замразените активи дори без съгласието на Белгия, но тогава има риск от дълбок вътрешен разкол.

Съобщава се, че предложението трябва да бъде одобрено на срещата на върха, която ще се състои още на 18 декември. В случай че идеята на ЕС не бъде подкрепена, някои правителства обсъждат възможността за издаване на общ дълг на ЕС за предоставяне на междинен кредит за Украйна.

Дотогава, се казва в материала, европейските лидери ще си блъскат главите как да убедят Де Вевер да се съгласи.

Замразени руски активи: последни новини

Изпълнителният директор на депозитария Euroclear Валери Урбен смята, че замразените руски активи трябва да се използват като коз за постигане на мир, а не като репарационен кредит за Украйна. Според Урбен финансовите рискове, свързани с обвързването на замразените активи с репарационен заем, са твърде големи. Тя не изключва, че това решение може „да повлияе на привлекателността на европейския пазар“ и на глобалния финансов пазар.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заплаши Европа с война, ако ЕС се опита да използва замразените руски активи за репарационен заем за Украйна. Медведев заяви, че ЕС по този начин иска „да открадне“ руските активи. Той предупреди, че ако това все пак се случи, Брюксел и „отделни“ страни от ЕС могат „да провокират“ война с Русия.