The Economist: Зеленски даде знак на Путин, че съдбата му вече е предрешена

За славянското съзнание 40 дни не са случаен срок. И в Русия, и в Украйна четиридесетият ден след смъртта е моментът, в който според традицията душата напуска земния свят. Затова, когато на 25 юни Володимир Зеленски обяви нова вълна от удари с дронове, предназначени да „принудят“ Русия да започне мирни преговори, той сякаш даде знак на кремълския диктатор Владимир Путин, че съдбата му вече е предрешена.

С подобни остри послания украинският президент напоследък печели словесния двубой с Путин, пише The Economist.

Военният баланс обаче е далеч по-малко еднозначен от реториката. Според изданието заплахите на Зеленски не са празни.

Украйна продължава да атакува руски петролни рафинерии, принуждавайки властите да въведат ограничения върху продажбата на бензин в повече от десет региона.

Ударите по пътища, мостове, железопътни линии и фериботни връзки към Крим лишават анексирания полуостров – където е съсредоточена голяма руска военна групировка – от необходимите средства за нормално функциониране. Украинската кампания с дронове със среден обсег се превърна в определящата тенденция на войната това лято.

В какво се състои украинският план

Плановете за удари по руската логистика на разстояние между 20 и 200 километра зад фронтовата линия се разработват още от началото на 2025 г. Те обаче започват да се реализират едва през втората половина на май, след като Украйна създава необходимите подразделения, разработва съответната доктрина и осигурява нужните типове и количества дронове.

Съгласието на Илон Мъск да прекрати достъпа на руските войски до сателитната мрежа Starlink е открило нови възможности.

„Моментът, в който разбрахме, че имаме шанс, настъпи, когато видяхме колко системи за противовъздушна отбрана унищожаваме“, казва майор Евгений Карас, командир на 413-и полк безпилотни системи.

Според изданието през последните три месеца украинските сили са унищожили над 70 системи за ПВО – повече, отколкото много държави притежават общо – и са нанесли загуби, чието компенсиране ще отнеме на Русия години.

Украйна все по-силно затяга обръча около снабдяването на Крим. Дронове от ново поколение, част от които са полуавтономни, атакуват цистерни с гориво и военна техника по трасета като магистрала Р-280 от Мариупол към Крим. По украински данни товарният трафик по този маршрут е намалял със 71% през тази година.

Но Крим все още не е изолиран
Участници в операцията признават, че до подобен резултат остават месеци, ако изобщо е възможен.

„Приемете това като план за отбрана, а не за победа“, казва говорителят на украинските Военноморски сили Дмитрий Плетенчук.

По думите му основната цел е да се затрудни функционирането на огромната руска военна групировка в Крим.

Източник от украинското разузнаване твърди, че руските сили разполагат със запаси от гориво за няколко седмици.

„Те имат проблеми, но засега това не е решаващ фактор“, подчертава той.

На Донбас ситуацията остава тежка
Хълмистият терен ограничава използването на безпилотни апарати. Гъстата пътна мрежа свързва руските войски с логистичните центрове на територията на Русия. Темпът на руското настъпление може и да се е забавил, но проникването на малки бойни групи продължава.

Натискът върху украинския „пояс от крепости“ в Донбас се засилва. Водят се ожесточени боеве в Константиновка и в районите около Краматорск и Славянск.

Командир на елитно подразделение на специалните сили заявява, че Русия продължава да има осезаемо превъзходство както по отношение на личния състав, така и на боеприпасите.

„Не виждам признаци противникът да се срива“, казва той.

Украинският Генерален щаб оценява руската групировка в Украйна на 721 300 военнослужещи – намаление от едва 3000 души от началото на годината. Русия превъзхожда Украйна приблизително два пъти по артилерийски огън и ежедневно изстрелва до 90 ракети и около 300 управляеми авиационни бомби.

40-дневният срок на Зеленски е преди всичко политически театър
Източници, близки до украинската президентска администрация, намекват, че срокът е избран така, че да съвпадне със следващия възможен момент за преговори.

Очаква се през август разговорите да преминат от неофициални канали към открит формат, когато висшето руско военно ръководство, тоест Путин, ще трябва да реши дали да започне есенно-зимна военна кампания.

Украйна се надява, че натискът върху Крим ще принуди Путин да пристъпи към сериозни преговори. Ако през август това не се случи, войната ще навлезе в зимния период, а Русия вероятно ще възобнови мащабната си кампания срещу украинската енергийна инфраструктура.

Тогава инициативата може отново да се обърне в полза на Москва.

Според източник, участващ в операцията с дронове срещу Крим, 40-дневният срок почти не променя реалната ситуация на бойното поле.

„Но това е ключов инструмент в когнитивната война“, подчертава той.

Украинският подход „преструвай се, докато не стане истина“ е добре пресметнат, за да поддържа духа на украинците и да убеди американския президент Доналд Тръмп, който търси „победители“. Но според The Economist това е нещо повече от пропаганда. Промяната във военната ситуация е реална, макар и преувеличена. А победата в информационната война има реални последици.

На 26 юни назначеният от Русия „ръководител“ на Крим обяви извънредно положение. Руски националистически среди настояват Путин да отговори.

„Мислех, че ще започнат да крещят някъде през юли“, казва майор Карас. „Те започнаха да крещят още в края на май. Да видим какво ще стане през август.“

faktor.bg