Преговарящите от САЩ искат бързо споразумение, но Москва изисква Украйна да не се присъединява към НАТО и окупираните територии да бъдат признати международно.

Във всички мирни преговори има атаки, контраатаки и контрамерки далеч преди противниковите страни да седнат на масата за преговори.

Дори когато самолетът с американския преговарящ Стив Уиткоф летеше към Москва, беше съобщено, че Кремъл е издал списък с изисквания.

Украйна не трябва да бъде допусната да се присъедини към НАТО.

Международната общност трябва да признае завладяването на Крим от Русия и украинските провинции Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск.

След като се постигне споразумение, не трябва да има чуждестранни мироопазващи войски вътре в Украйна.

Докато първото изискване вече е широко прието от международната общност (макар и не от Украйна), последните две очевидно надхвърлят отбранителните позиции на Запада.

Не е случайно, че Владимир Путин се появи на фронтовата линия в сряда за втори път от началото на войната – и за първи път в бойна униформа. Преговорите, които се водят, сигнализират, че те няма да се водят само в Кремъл.

Ако наистина е изпратено писмо до Вашингтон с максималните изисквания, втората част на преговорите ще се води на бойното поле: колкото по-дълго Русия забавя прекратяването на огъня за 30 дни, толкова по-голям шанс има да си възвърне напълно западния регион Курск, като така ще лиши Украйна от една от търговските ѝ карти, а да не говорим за моралната страна на въпроса.

Г-н Уиткоф, Марко Рубио и Майк Уолц, основните преговарящи на президента, искат бързо споразумение. Те продължават да казват това. Очевидно в интерес на Русия е да забави процеса, дори за този 30-дневен прозорец, в който да бъде прекратен огъня. Може би, тогава едни прибързани преговори – под натиск от Доналд Тръмп в Белия дом – ще разгледат отново възможността за отстъпки. Не е изключено още отново да бъдат отменени американските доставки на оръжия  и разузнавателна информация за Киев, което със сигурност ще бъде приветствано от Кремъл, предвид неговите желания в тази посока.

Присъединяване на Украйна към НАТО

Володимир Зеленски предложи да подаде оставка, ако това означава, че Украйна ще получи достъп до НАТО. Но Русия многократно заяви, че присъединяването на Украйна към НАТО е червена линия, обвинявайки Запада, че именно разширяването на алианса в източна Европа и причина за инвазията в Украйна, която се проточи вече повече от три години.

Путин спомена това в четвъртък, като каза, че Русия ще се съгласи на предложеното от САЩ за прекратяване на огъня само ако това осигури "дългосрочен мир и елиминира първоначалните причини за този кризис".

Що се отнася до руските условия, които се превръщат вече в императиви, членството в НАТО изглежда като най-малкото. След като Пийт Хегсетх изключи присъединяването на Украйна към Алианса миналия месец, изчезна всяка надежда, че Киев ще може да се присъедини към НАТО при подписването на споразумението и така да се възползва от защитата по член 5 от хартата на организацията.

Някои анализатори твърдят, че трябва да се седне на масата за преговори, включително и Стивън Хадли, бивш съветник по националната сигурност на Джордж Буш, в последната си статия в Foreign Affairs. Но европейските лидери от НАТО сега са повече загрижени дали администрацията на Тръмп ще изпълни своите задължения по член 5, ако самите те бъдат атакувани. Това може да бъде явна отстъпка по отношение на Русия.

Окупираните територии на Русия

Международното признаване на окупираните територии от Русия значително увеличава цената на евентуално примирие. Украйна ще се противопостави, и то силно. Европа също няма интерес да одобри руската инвазия.

Но на масата за преговори са американските преговарящи, а с промяната в Белия дом техните намерения по този въпрос не са толкова ясни. Основният интерес на г-н Тръмп към Украйна изглежда да е фокусиран повече към нейните минерални богатства. Най-голямата част от тези ресурси се намира в региона Донбас, част от който е незаконно окупиран от руските сили.

Путин миналия месец заяви, че е готов да работи с г-н Тръмп по съвместни минни проекти в това, което той нарича "Новоросия" – руското название на териториите, завзети от Украйна. Америка едва ли ще се съгласи да си сътрудничи по различни минни проекти с Путин в незаконно завзети земи, но ако те бъдат признати за руски, каквито претенции има Москва, ситуацията коренно може да се промени.

Мироопазващи войски

Един от по-любопитните елементи в предложението за примирие преди преговорите е твърдението на г-н Тръмп, че Путин се е съгласил на разполагането на европейски мироопазващи войски, когато са говорили по телефона. Всеки знак, идващ от Кремъл, публично го опровергава и дори предполага обратното.

Сергей Лавров, министър на външните работи, редовно критикува идеята. Изтекъл документ от 25 февруари от мозъчен тръст, близък до ФСБ (Федералната служба за сигурност), също отхвърля това предложение. Вместо това Русия настоява по-скоро да бъде създадена буферна зона на границата и напълно демилитаризирана зона около Крим и в южна Украйна, в близост до Одеса. 

В четвъртък руският президент заяви следното за  предложението за 30-дневно прекратяване на огъня: "Руски войски напредват в почти всички райони на фронта... Та как ще бъдат използвани тези 30 дни? За да продължи принудителната мобилизация в Украйна, за да се доставят оръжия там, за да се обучават ново мобилизираните единици? Как можем ние и как ще гарантираме, че нещо подобно няма да се случи? Как ще бъде организиран контролът върху това временно примирие?"

Според доклад на Bloomberg миналата седмица, Путин може да направи всяка подкрепа за мир условна за това да може да избира международния състав на войските. Тук може да има място за преговори.

Квинси Институтът, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, наскоро предложи да се наемат войници от Глобалния Юг за буферната зона на границата. Путин е положил големи усилия да спечели подкрепата на такива нации, предвид дълбоката му изолация изолация на други места в света- Очевидно той вижда тяхното присъствие на руските граници като възможност да бъдат възпрепятствани евентуални много опасни действия.

В същото време Украйна, очевидно, ще изисква много по-голяма сигурност, която ще бъде осигурена от европейска сила, включително британски и френски войски. Ранни индикации показват, че сър Киър Стармър и Еманюел Макрон работят върху "отбранителни сили", които ще бъдат базирани в градове извън фронтовата линия, близо до ключови енергийни и инфраструктурни обекти.

Превод: Faktor.bg