Покрай повишеното напрежение в Тайванския пролив и всеобхватните насоки в политиката за национална отбрана на САЩ, които поставят най-висок приоритет на Китай, посещенията на министъра на отбраната Лойд Остин миналата седмица в страни от бившия съветски блок припомнят на американците, че трябва да балансират този фокус с необходимото внимание към реваншиста Владимир Путин и руската принуда на съседни държави в Черно море“, пише Брайън Харингтън в материал за вестник The Hill, представен без редакторска намеса от „Фокус“.

Наземната война в Грузия през 2008 г. и превземането на Крим от Украйна през 2014 г. оставиха западно-ориентираните бивши съветски нации да се справят с кризата с минимална подкрепа. Масовата мобилизация на Русия по източната граница на Украйна тази пролет показа ограничените възможности за възпиране на бъдеща агресия в региона. Потвърждението на секретаря Остин за подкрепа за Украйна, споразумението за обучение с Грузия и преговорите с Румъния трябва да бъдат последвани от осезаеми усилия за противопоставяне на Русия в Черно море.

Руските ракети „Бастион“ и „Калибър“ включват усъвършенствани варианти на противокорабни круизни и далечни наземни нападения и осигуряват на Русия страхотна способност за нанасяне на удари. С тази система, разгърната в окупирания от Русия Крим и на борда на значителния Черноморски флот, Русия може да използва същата тактика срещу достъп/отказ на зона (A2D2) в Черно море, каквато Китай прилага в Южнокитайско море. Освен това руските самолети последователно оспорват съюзническото присъствие в Черно море – последно на 19 октомври, когато според съобщенията Су-30 е ескортирал американски бомбардировачи в международното въздушно пространство. Сега приетата норма е, че военните кораби на САЩ и НАТО в Черно море ще бъдат плътно засенчени от руски военни кораби и над тях ще прелитат ударни самолети.

Командирите правилно са проявили сдържаност в потенциално опасни ситуации на прелитане, при които тактическите погрешни изчисления могат да имат стратегически последици. Провокативните руски действия обаче са сериозен повод за безпокойство. Адм. Робърт Бърк, старши военноморски офицер в Европейския театър, заяви това лято, че „няма да иска от своите командващи офицери да нанесат първия удар по брадичката“ и бяха предприети стъпки за по-добър отговор при евентуална криза. Четирите базирани на ротационен принцип американски разрушителя (DDG) са заменени със защитни средства, включващи най-новата бойна система AEGIS, за да осигурят най-способните платформи за операции в Черно море. През юни военният кораб на британския кралски флот HMS Defender демонстрира решимост от нашите съюзници, когато беше тормозен от руски самолети и вероятно имаше изстреляни предмети по пътя му.

Може би най-важното е, че септемврийската среща на президента Байдън с украинския президент Владимир Зеленски и посещенията на секретаря Остин повишават видимостта на ангажимента към региона. Въпреки това може да се направи повече за укрепване на тази позиция.

Операциите, включващи демонстрации на военна сила от висок клас и оперативна съвместимост, издигат самото присъствие до достоверно сдържане. Конвенцията от Монтрьо ограничава тонажа на военните кораби, които всяка нация има в Черно море в даден момент; въпреки това, група от нации с единомислие могат да създадат значителна сила за преодоляване на това ограничение, както демонстрира учението Sea Breeze. Многонационалните учения, ръководени от САЩ и Украина, завършиха 21-то си повторение през миналото лято и се разшириха, за да включват десантни операции и учения с стрелба с жив огън.

По същия начин морските групи на НАТО (SNMG) първа и втора с ротационно участие и ръководството на целия Алианс могат да изпратят обединено послание на НАТО в подкрепа на свободата в Черно море. Въпреки това, трябва да има непрекъснат растеж, за да се добави съдържание към това присъствие. Formidable Shield, многонационално учение в северноевропейския театър, завърши с прехващане на жива балистична цел, изпълнено от холандците, завършено от САЩ. Демонстрациите на по-висок клас способности с нашите съюзници и партньори в Черно море биха противодействали по-добре на честите тестови изстрели на Русия от Крим, при които те запазват големи оперативни зони и използват като оправдание за тормоз на кораби, опериращи в международни води.

По-драстичен начин за оформяне на бойното пространство на Черно море е наличието на крилати ракети за брегова отбрана (CDCM) с обхват и количество, които да застрашат руското господство. Румъния е посветен член на НАТО, който надвишава минималните вноски за отбрана, приема повече от 1000 ротационни американски войници и разполага с единственото оперативно съоръжение Aegis Ashore, осигуряващо защита от балистични ракети на Европа. Това моделно поведение за Алианса несъмнено е свързано с не толкова далечния спомен на Румъния за авторитарното управление и пряката заплаха, която руската агресия в Черно море представлява за техния достъп до световните морета.

През май Румъния засили позицията си, като се ангажира да закупи Naval Strike Missile. Тази система за брегова отбрана със сигурност ще усложни изчисленията на Путин в Черно море, когато започне да функционира до 2024 г. Сами по себе си обаче те са недостатъчен противовес за тези в Крим. Съединените щати и НАТО трябва да търсят допълнителни възможности за Румъния, България и Турция, за да изложат на риск Черноморския флот да влезе в дейности, припокриваща се с обсега на крилатите ракети за брегова охрана.

Брайън Харингтън е научен сътрудник по въпросите на националната сигурност в института Хувър на Станфордския университет и офицер лейтенант-командир на сухопътните сили във ВМС на Съединените щати.