Китай и Русия си поставят една и съща стратегическа задача - да отслабят присъствието на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион, твърдят от редакцията на американското издание The National Interest, цитирано от "Фокус". Те са убедени, че бързо развиващото се руско-китайско стратегическо партньорство представлява заплаха за съюзите и партньорствата на Вашингтон в региона. 

Миналия месец се случи едно забележително събитие в небето над Японското море. Военни самолети от Русия и Китай проведоха съвместни въздушни патрули и влязоха в съответните японски и южнокорейски идентификационни зони за противовъздушна отбрана (ADIZ). Патрулът, който за Москва и Пекин беше първото съвместно обучение на ядрени бомбардировачи с голям обсег на действие, вероятно предизвика сериозно недоумение в САЩ и техните съюзници в региона. Притесненията за възможни инциденти бяха засилени от факта, че руските самолети два пъти нарушиха въздушното пространство на оспорваните острови Лианкурт: последните са под южнокорейски контрол, въпреки че Япония претендира за техния суверенитет.

Според представители на Министерството на отбраната на Южна Корея в отговор Сеул е вдигнал изтребители във въздуха, които са произвели повече от триста предупредителни изстрела. Тези действия предизвикаха остра критика от страна на Япония, която в отговор на навлизането също мобилизира своите ВВС. Представител на Токио нарече корейските маневри „абсолютно неприемливи и крайно злощастни“, защото те са извършени над островите, които страната счита за своя суверенна територия. Като се има предвид броят на участвалите самолети и многократните нахлувания в зоните на противовъздушната отбрана, този инцидент най-вероятно е бил внимателно планиран от Русия и Китай и има за цел да предизвика силна реакция от Токио и Сеул, както и допълнително да влоши и без това напрегнатите им двустранни отношения. През последните години разногласията между страните по исторически въпроси и изострящият се дебат относно новите ограничения за контрол на износа, наложени на Южна Корея, напълно разстроиха дипломатическите им отношения.

Защо този инцидент е важен за нас (американците – бел.р.)? Първо, патрул, провокативен сам по себе си, е само върхът на айсберга. Той свидетелства за бързо развиващото се стратегическо партньорство между Китай и Русия - тенденция, която представлява заплаха за американско-японския съюз, както и за други съюзи и партньорства на Вашингтон в региона. В действителност в Източна Азия интересите за сигурност на Пекин и Москва се сближават все повече и повече. Дълбокото охлаждане в отношенията между Русия и САЩ и европейските съюзници продължава, последното потвърждение за това беше решението на Вашингтон да се оттегли от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) в резултат на значително нарушение на договора от страна на Москва. Министерството на отбраната на САЩ също изрази безпокойство в Москва и Пекин, като обяви намеренията си да разположи забранени досега оръжия в Азиатско-Тихоокеанския регион в близко бъдеще.

Двете страни ги обединява и фактът, че Китай все повече разглежда съседа си като ключов партньор, за да компенсира натиска от САЩ и мрежата му от съюзи в Азия, особено Япония - с които Китай остава в напрегнати отношения поради териториалния конфликт около остров Сенкаку в Източнокитайско море. Лидерите на Китай и Русия имат сходни възгледи за света - и двамата се противопоставят на международния либерален ред, демокрацията и правата на човека - според тези параметри Япония и САЩ са в противоположния край на спектъра по отношение на тях. Освен това Китай и Русия си поставят един и същ стратегически приоритет - да отслабят присъствието на САЩ в региона и да подкопаят техните съюзи там. Постигането на тази цел беше пряко улеснено от въздушния патрул и последвалата им реакция.

Разбира се, Китай и Русия не са официални съюзници и известното недоверие остава в отношенията им, особено от страна на Москва. По този начин Русия остава внимателна към намеренията на Пекин в Централна Азия във връзка с инициативата „Един пояс - един път”, опасявайки се, че Китай може да се опита да поне поне частично да лиши Русия от господството й в региона. Освен това Русия все още е загрижена за растежа на китайските инвестиции в своя Далечен Изток: въпреки икономическите ползи, те потенциално поставят руския бизнес в неизгодно положение.

Въпреки това общите претенции срещу САЩ и прагматичните съображения принуждават лидерите на двете страни да задълбочат сътрудничеството в много области, за да постигнат напредък в своите международни програми. Това, наред с други неща, се доказва от резултатите от гласуването им в Съвета за сигурност на ООН - често отричащи западните инициативи - и нарастващият брой на съвместни военни учения, включително мащабните учения „Восток“ през 2018 г., в които участваха повече от три хиляди китайски войници.

Укрепването на партньорството между Пекин и Москва подчертава значението на американско-японския съюз, както и връзката на Вашингтон с регионалните му партньори. Но докато необходимостта от постоянен ангажимент към съюзници и приятели никога не е била толкова спешна, принципите на настоящата администрация на Тръмп правят САЩ да изглеждат ненадеждни в очите на онези, които най-много разчитат на силно американско присъствие. Начинът, по който Доналд Тръмп се отнася към собствените си съюзници, третирането им по начина, по който обикновено лидерите се държат с противниците - например въвеждането на мита или изискването за преразглеждане на търговските споразумения и колективните договори - създаде враждебност, от която Китай и Русия няма да пропуснат да се възползват.

И накрая, потенциалният проблем, произтичащ от китайско-руското сближаване, подчертава спешната необходимост от засилване на тристранното сътрудничество между САЩ, Япония и Южна Корея, което в момента е подкопано от напрежението между Япония и Южна Корея. Въпреки че дълбоките различия между Токио и Сеул не може да бъдат преодолени, докато не се извърши смяна на администрацията в двете столици, всички страни, включително Вашингтон, трябва да търсят начин за смекчаване на ситуацията. За съжаление досега САЩ изглежда не са склонни да се намесят в разногласията между двата си съюзника. Но администрацията на Тръмп ще трябва да промени курса, ако не иска да предостави на Пекин и Москва неоценима възможност за напредък в стратегическите си интереси.