Путин планира да направи така, че Западът да се самоунищожи, пише британското списание The Spectator в материал, представен без редакторска намеса от focus-news.net.
Има само един човек, който ще бъде истински доволен от доклада на Комисията за разузнаване и сигурност за намесата на Русия в британската политика, който най-накрая беше публично оповестен във вторник, 21 юли, и това лице е Владимир Путин.

В този доклад Русия е представена като

аморфен и страховит враг,

преди всичко поради факта, че в този убедителен и силно редактиран документ практически няма обвинения, които са подкрепени с факти. Русия изглежда като фантом, неразбираема заплаха и това от своя страна ще породи много теории за конспирация, които ще имат много по-разрушителен ефект върху политиката на Великобритания от която и да е „буря“ в „Туитър“, провокирана от Москва, или изтичане на каквито и да било документи.

Няма категорични доказателства, че Москва е оказала значително влияние върху вота за Брекзит. Фактът обаче, че правителството отлага публикуването на този доклад толкова дълго, позволява на онези, които вярват в намесата на Москва, да спекулират, че властите се опитват да скрият важна информация. Дори призоваването на правителството да направи повече, за да предотврати по-нататъшната намеса на Русия е в полза на Путин. Страхът от руска намеса в британските избори създава хаос и раздори, което е истинската цел на Путин.

Русия може би отчаяно се опитва да се справи с падането на цените на петрола и многото случаи на коронавирус, но Москва продължава да настоява за идеята, че причината за всички неприятности е Западът, изтощен от брутални културни войни и страдащи от широко разпространена загуба на вяра в собствените ценности. Новата партийна линия на Кремъл се свежда до следното: може би сега не вървим добре, но тяхната криза е много по-лоша. Пропагандистите на Путин промотират тази идея, а хакерите и троловете му активно я повтарят.

Съдейки по събитията от най-новата история, дълбоките разделения около движението Black Blacks Matter също са удобна тема за руските тролове, които активно разпалват пламъците на самозапалването на Запада - в Обединеното кралство, Европейския съюз и главно в САЩ. Комисията за разузнаване на Сената на САЩ, който разследва президентските избори през 2016 г., заключи, че руската фалшива новинарска кампания е била насочена основно към афро-американците. Руските агенти са използвали социалните медии, за да намалят черната избирателна активност и подклаждат расовото напрежение. До септември 2017 г. една такава страница във „Фейсбук“, Blacktivist, беше събрала 11,2 милиона ангажименти на потребители и 360 000 харесвания, докато официалният акаунт във ‚Фейсбук“ на движението Black Lives Matter имаше 310 000 харесвания.

Руските тролове са провокатори, които активно използват темата за равни възможности. От 2014 г. до 2017 г. „Интернет изследователската агенция“, фабрика за тролове в Санкт Петербург, финансирана от близкия съюзник на Путин Евгений Пригожин, управлява хиляди акаунти в „Туитър“, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ЮТюб“ в подкрепа както на правата на чернокожите, така и на културата на американския юг, както и в подкрепа за шотландската независимост и Брекзит. Изчерпателно проучване, проведено през 2018 г. от Вашингтонския университет, установи, че контролираните от Русия акаунти в „Туитъ, маркирани с хаштаг #BlackLivesMatter, разпространяват не само информация в подкрепа на това движение, но и иронични меми, осмиващи BlackLivesMatter, например: „Къде отива този свят, ако сега дори не е нужно да насочиш пистолет към ченгетата, за да те застрелят? #BlackLivesMatter ". И сякаш това не им се струва достатъчно цинично, руските тролове дори се опитаха да дискредитират това движение, пропагандирайки идеята, че „#BlackLivesMatter е„ лост на руското правителство“.


Използвала ли е „Интернет изследователската агенция“ старите си измислици по време на подема на насилието и гражданските раздори, които се разпространиха в Америка и след това в Обединеното кралство? Със сигурност, както казаха седем американски служители, запознати с нови данни от разузнаването, наскоро интервюирани от The New York Times. Тези служители предупредиха, че руската Служба за външно разузнаване е увеличила сложността и обхвата на своите усилия за създаване на разделение. „Ние виждаме, че Русия е готова да проведе по-дръзки и опустошителни операции за влияние и това се дължи на начина, по който възприема своя конфликт със Запада“, заяви Дейвид Портър, един от водещите експерти на Работната група за външно влияние на ФБР на конференция за сигурност на изборите, проведена във Вашингтон през февруари.

"Най-просто казано, Русия иска да гледа, докато се разкъсваме."

Докато „Туитър“ и „Фейсбук“ започнаха да обръщат много повече внимание на проследяването на фалшиви новини, руснаците се научиха много по-добре да покрият своите следи. След като разследванията в Конгреса разкриха подробности как точно се проследяват фалшивите новини, троловете започнаха да обръщат много повече внимание на премахването на всички водни знаци от снимките си и избягването на явно расистки език, който автоматизираните системи могат да открият. Вместо да използват публични страници, за да разпространяват своите съобщения до възможно най-широката аудитория, както направиха през 2016 г., руските агенти сега - според един от тези служители, интервюиран от The New York Times - използват частни групи във „Фейсбук“, публикуват в анонимния уеб форум 4chan и в частни чатове, които са много по-трудни за проследяване. И сякаш използващи стратегиите, разработени от Cambridge Analytica, тези послания и дейности на тези групи са насочени предимно към нерешителни избиратели в колебаещите се щати.

Не трябва да е изненада, че Русия умее да провежда влиятелни операции на Запад, като се има предвид колко време се занимава. През 20-те и 30-те години на миналия век немският комунистически агитатор Вили Мюнценберг, подкрепен от Москва, насочва средства към десетки фронтови организации - от Лигата срещу империализма до международна помощ за работници - за привличане на хиляди либерално настроени хора към доброволчески дейности, които тайно финансира Комунистическият интернационал. Мюнценберг нарече тези хора „клубове на простаците“. Тези организации имаха много по-голямо влияние от явно съветските пропагандни органи като френския вестник L'Humanité или американския вестник Daily Worker.

През 1927 г., много преди Европа да стане културното предградие на Съединените щати, каквато е днес, мрежата на Мюнценберг предизвика глобални протести срещу екзекуцията на двойка американски анархисти, Никола Сако и Бартоломео Ванцети, които бяха признати за виновни за двойно убийство. Акции в подкрепа на Сако и Ванцети се проведоха във всички големи градове на Северна Америка и Европа, както и в Токио, Сидни, Мелбърн, Сао Пауло, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Монтевидео, Йоханесбург, Окланд и дори Дубай. След като Сако и Ванцети все пак бяха екзекутирани в електрическия стол малко след полунощ на 23 август 1927 г., гневните протестиращи започнаха да разбиват всичко по пътя си в Париж, Лондон и други европейски градове.

Съветският съюз тайно изпраща пари за Кампанията за ядрено разоръжаване и Националния съюз на миньорите по време на стачка през 1984 г. И докато подозренията на директора на ФБР Дж. Едгар Хувър за получаване на средства от Русия от страна на Мартин Лутър Кинг се оказаха неоснователни, съветските пропагандисти използваха американския расизъм, за да дискредитират претенциите на Вашингтон за морално лидерство по време на Студената война. Всеки път, когато СССР беше критикуван за нарушаване на човешките права, стандартният отговор беше „и вие биете негрите“, което скоро се превърна в съветско клише.

Днес руските пропагандисти вече не се нуждаят от набиране на полезни идиоти за популяризиране на техните идеи. Те могат да достигнат до милиони хора директно чрез социалните медии. И днес те са изправени пред по-лесна задача, защото не е необходимо да разпространяват идеите на комунизма, а само трябва да наложат обратното на казаното в известната молитва на Франциск от Асизи: да внесат раздора вместо хармония, заблудата вместо истината и отчаянието вместо надеждата.

Може би най-лошото в сегашната ситуация е, че за първи път след Голямата депресия вредната намеса на Русия се развива именно когато не само американското лидерство в свободния свят, но и вярата на света в собствените му сили започва да вехне. Агресивното превземане на някога умерената републиканска партия от националистите на Тръмп отдясно и унищожаването на класическия либерализъм под влияние на фанатична политическа коректност вляво прави Америка по-уязвима от всякога на токсичния нихилизъм, наложен от Кремъл.

Брекзит и продължаващата криза на доверие на континента в Европейския съюз също се превърнаха в музика за ушите на Кремъл. Всяко разногласие на Запад подсилва основната идея, която Путин налага на своя народ и света - идеята, че демокрацията е слабост, а не сила. Цитирайки Николай Чернишевски, Владимир Илич Ленин пише за краха на царския режим: „Колкото по-лошо, толкова по-добре“. Путин мисли по същия начин. Колкото по-разединен става Западът под влиянието на собствените си културни войни, толкова по-добре на фона му изглежда режимът на Путин. Управлявайки корумпирана и отслабваща икономика, която е само една петнадесета част от икономиката на Съединените щати, Путин не може да разчита да унищожи онова, което КГБ нарече свой основен враг. Но Русия може да помогне - и активно помага на Америка и нейните съюзници да се унищожат сами.