Русия атакува с ураганен дезинформационен огън американската политическа система. Tова мрачно заключение беше направено от директора на ФБР Кристофър Рей по време на свидетелските показания през септември пред Комитета за вътрешна сигурност на парламента. Според него една от целите й е да подкопае кампанията на Джо Байдън. Но острието на атаката е насочено към отслабване на общественото доверие към американската демокрация като цяло, на което ще станем свидетели през следващите дни и седмици. За да бъдем честни, трябва да кажем, че този проблем не е създаден от Русия. Не Путин е този, който пише законите за изборите в САЩ с тяхната децентрализация, оскъдните бюджети, остарелите и неясни разпоредби. (Разбирате ли какво е избирателен колегиум и как работи? Не? Американците също не разбират.) Той не е написал Конституцията, която трябва да бъде стълбът на системата, но която всъщност изразява много двусмислено най-важните въпроси относно спорните резултати от изборите (каква, например, е ролята на вицепрезидента). И остарелите, ръчно управлявани, но не защитени от хакерски атаки, машините за гласуване също не са резултат от конспирация от Кремъл, пише британското списание The Spectator в материал, цитиран от "Фокус".

На първо място, Русия не е виновна за пагубната поляризация на американската политика, където и двете партии възприемат съдебните спорове като продължение на предизборната кампания, а поддръжниците на един или друг кандидат са толкова уверени в правилността на каузата си, че смятат обществените вълнения като логична реакция на поражението. Това е резултат от дългосрочни икономически, политически и социални провали, за които и двете партии са отговорни.

Не Владимир Путин, а Доналд Тръмп систематично подкопава доверието в избирателната система. Много преди изборите неговата партия започна да разпространява митове за масовите измами в деня на изборите и да създава правни пречки, за да обезкуражи чернокожите и бедните избиратели да гласуват. В навечерието на изборния ден президентът съобщи за възможни „измами“ и „злоупотреби“ в два колебливи щата - Пенсилвания и Невада. Той каза: „Ужасно е, когато след изборите могат да се събират бюлетини“. Веднага след като изборите приключиха, той предупреди: „Ще се справим с това заедно с нашите адвокати“. Затова не е изненадващо, че той разпали пламъците в сряда сутринта, като туитваше, изпращаше имейли на своите привърженици и каза на пресконференция в Белия дом, че демократите се опитват да „откраднат изборите“. Путин ще аплодира. Що за демокрация е това, ако в нея съществува такова безумно недоверие?

Разбира се, британците може да намират американските проблеми за странни. Механизмът на нашата избирателна система почти не се е променил повече от 100 години. Поставяте X върху бюлетината. Комисията за преброяване преброява публично гласовете, а външните наблюдатели наблюдават внимателно. Нарушенията са рядкост, а още по-рядко до съда стигат дела.

Но това не е причина за самодоволство. Дори нашата груба и примитивна система може да бъде атакувана. Най-добрият пример за намеса в изборите няма нищо общо с това как някои дарители от Брекзит са направили богатството си. Както отбелязва комисията по разузнаване и сигурност, най-очевидният пример е на референдума през 2014 г. за независимостта на Шотландия. Интернет троловете с проруски възгледи разпространяват дезинформация за фалшифициране на гласове. В YouTube се появи видеоклип, на който се вижда, как снопове бюлетини „за“ Брекзит са тайно подредени в купчината „против“. Имаше и други видеоклипове по темата за изхвърлянето на бюлетините. Един видеоклип, озаглавен „План за НСР“ (НСР е „нов световен ред“ и тази фраза е много обичана от теоретиците на конспирацията), събра над 800 хиляди гледания.

Разбира се, всичко това са глупости. Бюлетините наистина бяха изместени, но със съвсем различна цел. Имаше и изхвърляне на бюлетини, но видеото беше заснето в друга държава и на други избори (в Русия).

Ако се замислите, веднага става ясно, че твърденията за фалшификация са несъстоятелни - в крайна сметка никой от привържениците на независимостта не е забелязал фалшификации. Наблюдателите им биха алармирали първи. Ръководството на Шотландската национална партия няма да пропусне възможност да разкрие триковете на поддръжниците на единството. И така то радостно обяви, че е победено от кампания за сплашване. То обаче с готовност призна поражение.

Но от гледна точка на Кремъл постигането на какъвто и да е конкретен резултат от изборите е по-малко важно от пораждането на страх и съмнение преди и след гласуването. Най-голямата заплаха за режима на Путин е единният, самоуверен Запад. Руската икономика е със същия размер като италианската. Населението на Русия е по-малко от това на Франция и Германия взети заедно. Съединените щати са многократно по-силни във военно отношение. Политическата й система е пълна профанация, а икономиката е порутена. Трудно е да измислим положителна история за това. Дори за Съветския съюз в зенита на неговата смъртоносна слава беше по-лесно да се напише такава история.

Така че от руска гледна точка човек трябва да лъже и да отрича всичко. Единият вариант е да сее апатия, като се покаже, че демокрацията е фарс и всички политици са лъжци. Вторият вариант е да играете на страховете на хората, като твърдите, че хората са ограбени и измамени.

Както видяхме тази седмица, има достатъчно място за атаки срещу американската избирателна система и по двата начина. Политиката на Вашингтон с нейните измами и неразрешими различия може лесно да бъде представена като безсмислен фарс и избор между Кока-Кола и Пепси, който е изгоден само за свойте хора. Но сега е по-лесно да играете на емоциите на хората. Изборите и страната ви се крадат изпод носа ви. Около американското буре с барут вече летят искри. Добре въоръжените, но зле информирани бойци, които ентусиазирано подкрепят Тръмп (и техните облечени в черно противници от непримиримата страна на Антифа) са лесна плячка за такава тактика. Слуховете и историите на ужасите засилват тлеещото им недоволство, раздухвайки от него адски пожар.

Тънкостите на правната система и изборния процес предоставят много възможности за „екосистемата“ (както казва Държавният департамент) на руската дезинформация. В крайна сметка за нея има официални, косвени и анонимни канали. В доклад, публикуван това лято (публикуван тихо и дискретно, тъй като Тръмп е алергичен към всякакви дискусии за руска намеса), Държавният департамент обяснява как работи системата. Тъй като сигналите и информацията идват от голямо разнообразие от канали, няма нужда от последователност и непротиворечивост. По този начин официалните медии могат да осъдят отношението към чернокожите избиратели, а тайните източници могат да увеличат страховете на белите националисти. Кремъл обаче може правдоподобно да отрече каквото и да било участие.

Един от най-мрачните примери за политическа намеса на Кремъл видяхме през 2016 г., когато две съперничещи си демонстрации се проведоха близо до ислямския център в Хюстън. За да ги организират, руските кукловоди платиха мизерните 200 долара, като публикуваха проислямски и антиислямски реклами във „Фейсбук“. Участниците се обиждаха един друг, но не се стигна до бой. Ще бъде много лесно и просто да се съберат групи от горещи глави близо до общинските власти и съдилища в колебливите щати, където ситуацията е нажежена, като Мичиган. Ще бъде опасна, евентуално кървава конфронтация. В кръстосания огън ще попадне безпомощната американска демокрация и сигурността на Запада.