Руският диктатор Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин с дълбока загриженост следят конфликта в Близкия изток. Те са разтревожени от нарастващата слабост на иранския режим, пише британският вестник The Telegraph.

Изданието припомня, че Русия и Китай публично изразиха подкрепа за Иран и осъдиха израелските удари. В резултат на атаките са загинали високопоставени ирански представители, а системи за отбрана, военни обекти и съоръжения за обогатяване на уран са понесли сериозни щети.

Според The Telegraph, силно отслабен Иран би означавал загуба на ключов съюзник за Русия и Китай – страна, която споделя антагонизма им към американската хегемония в региона. За Москва това би било удар върху амбицията ѝ да възстанови влиянието си в Близкия изток след упадъка на режима на Башар Асад в Сирия.

„Те наистина споделят презрението към западните ценности и системи. Освен това се учат един от друг и обменят технологии за потискане на собственото си население“, коментира Тувия Геринг от Израелския институт за национална сигурност.

Партньорството с Иран все повече изглежда като товар за Русия и Китай, посочва изданието. Единствената област, която все още не тревожи Москва, е доставката на ирански дронове – според експерта по ядрена политика в Фонда Карнеги Никъл Граевски, Русия вече е способна да произвежда без подкрепа от Техеран до 2700 дрона „Шахед“ месечно.

Най-голямата заплаха от ескалацията в Близкия изток, според The Telegraph, е възможността Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и да ускори създаването на ядрено оръжие. Макар Китай и Русия вече да разполагат с такова, те не желаят Техеран да се сдобие със собствен арсенал.

Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това би намалило влиянието на Москва и Пекин върху него, посочва вестникът. Освен това Китай ще понесе щети и от удари върху иранската петролна и газова инфраструктура – Пекин е най-големият купувач на ирански петролни продукти.

В заключение The Telegraph подчертава, че слаб Иран не е в интерес нито на Русия, нито на Китай, тъй като и двете страни предпочитат стабилни авторитарни режими с близки възгледи за международния ред.

На пръв поглед партньорите на Иран действат както се очаква, но зад кулисите текат бурни дипломатически усилия, отразяващи нарастващата тревога, че ситуацията може да излезе извън контрол.