26 Октомври, 2026

The Telegraph: Путин не иска НАТО в Източна Европа - ключово условие в новите преговори за мир

Владимир Путин, снимка: ЕПА/БГНЕС

Зад предложението Алианса да се върне към границите от 1997 г. стои стремежът на Кремъл да постави на масата за преговори не само бъдещето на Украйна, но и цялостната архитектура на европейската сигурност

Руският президент Владимир Путин възнамерява да използва предстоящия кръг от мирни преговори за Украйна, за да поиска отстъпки, свързани с разширяването на НАТО и военното присъствие на Алианса в Източна Европа. Това съобщава британският вестник The Telegraph, позовавайки се на дипломатически източници.

Според изданието Москва може да настоява за връщане на военното присъствие на НАТО към нивата от 1997 г., преди започналото през 1999 г. разширяване на Алианса към държавите от бившия Източен блок.

Подобно искане би означавало изтегляне на съюзнически войски от Полша, Естония, Латвия и Литва, както и от Финландия, която се присъедини към НАТО през 2023 г. Всички тези държави имат обща граница с Русия.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че в преговорите между Русия, Украйна и Съединените щати трябва да бъдат включени и европейските държави, тъй като тяхното участие ще има решаващо значение за постигането на споразумение.

Според дипломатически източници, цитирани от The Telegraph, зад това предложение стои стремежът на Кремъл да постави на масата за преговори не само бъдещето на Украйна, но и цялостната архитектура на европейската сигурност.

Самият Ушаков не очаква значителен напредък от предстоящата среща и я определя като пробна стъпка.

Европейски и украински представители са изразили готовност в рамките на преговорите в Абу Даби да бъде обсъден и по-широкият въпрос за следвоенната система за сигурност в Европа. Високопоставени европейски източници обаче подчертават, че позицията на европейските държави по руските искания остава непроменена.

"Нашата позиция остава същата, каквато беше през януари 2022 г.", заявява европейски представител, визирайки писмото, изпратено тогава до Москва от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В края на 2021 г. Русия поиска юридически обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО и ограничения върху разполагането на сили и въоръжения на Алианса в Европа. Москва представяше изпълнението на тези условия като възможност за предотвратяване на военен конфликт.

НАТО изрази готовност да обсъжда въпросите на сигурността и контрола върху въоръженията, но отхвърли исканията за ограничаване на правото на държавите сами да избират своите съюзи и за изтегляне на съюзнически сили от източните членки на организацията.

Малко повече от месец по-късно, на 24 февруари 2022 г., Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че следващият кръг от тристранните преговори между Украйна, Русия и САЩ се очаква да се проведе в Абу Даби през първата половина на ноември.

Киев настоява срещата да се състои възможно най-скоро, но според Зеленски това зависи от готовността на Москва, която вече е осуетила плановете за преговори през октомври.

От Кремъл посочиха, че възобновяването на разговорите се планира след 4 ноември, когато ще са преминали изборите в Съединените щати.

Зеленски същевременно подчерта, че Украйна няма да приеме две условия в евентуално мирно споразумение - ограничения върху числеността и възможностите на въоръжените си сили и налагане на неутрален статут на страната.

Сподели:
Техеран: Резултатът от изборите в Израел няма значение за Иран

Техеран: Резултатът от изборите в Израел няма значение за Иран

Иран: Резултатът от изборите в Израел няма значение за нас

 Лула да Силва печели изборите в Бразилия, голямо разочарование за Тръмп

Лула да Силва печели изборите в Бразилия, голямо разочарование за Тръмп

Победата на Лула, който получи по-голяма от очакваната подкрепа, се разглежда като пречка пред разширяването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка

Световни медии: Признанието за поражението на Вучич е „сеизмична политическа промяна“

Световни медии: Признанието за поражението на Вучич е „сеизмична политическа промяна“

Те поставят акцент не само върху поражението на Вучич, но и върху необичайния път на студентското движение - от протестите срещу корупцията след трагедията в Нови Сад до спечелването на парламентарно мнозинство

Коментари (0)