Москва избегна митата на президента на САЩ Доналд Тръмп. В същото време бюджетът на Руската федерация все пак ще пострада от търговската война на Вашингтон.

Изданието The Telegraph пише, че заплахата за Русия е възникнала заради рязкото понижение на цените на петрола, тъй като трейдърите залагат на глобално забавяне на икономиката, предизвикано от митата. Това не само ще струва на руския президент десетки милиарди долари под формата на пропуснати приходи от продажба на петрол, но и ще постави под заплаха неговата военна машина.

Ако САЩ изпаднат в рецесия, цените на петрола ще паднат до 50 долара за барел до декември 2026 г., казва Юлия Жесткова-Григсби, икономист в Goldman Sachs. Ако настъпи глобален спад – чиято вероятност според JP Morgan е 60% – тогава цената ще падне до 45 долара.

„В по-екстремен и по-малко вероятен сценарий, включващ забавяне на растежа на световния БВП и пълен отказ на ОПЕК+ от съкращаване на добива, по наши оценки в края на 2026 г. цената на Brent ще падне малко под 40 долара за барел“, казва Григсби.

Всичко това е скъпо за руския бюджет, тъй като всяка промяна в цената на петрола с 1 долар, ако се задържи за година, струва 2,7 млрд. долара годишно по-малко приходи за Русия от износа на петрол.

„Промяна от 10 долара в цената на петрола води до промяна в приходите от износ на петрол с 25–30 милиарда долара в рамките на една година“, казва Бенджамин Хилгенщок, старши икономист в Института към Киевското училище по икономика.

Ако САЩ изпаднат в рецесия и цените на петрола паднат до 50 долара, Путин ще загуби около 67 млрд. долара.

„Това ще окаже по-голям натиск върху рублата, по-голям натиск върху инфлацията, по-голям натиск върху Централната банка да повиши още повече лихвените проценти“, казва Хилгенщок.

Това също така означава загуба на данъчни приходи за финансиране на военната машина на Путин.

„Възможно е да загубят около един трилион рубли годишно от данъка върху добива на полезни изкопаеми, а след това може би още известна сума от допълнителния данък върху печалбата, който трябва да плащат петролните компании“, отбелязва икономистът.

През февруари месечният износ на петрол от Русия е възлизал на 13,3 млрд. долара, което представлява 42,5% от общите приходи от износ – нещо изключително важно за Кремъл.

„Несъмнено цената от 50 долара оказва натиск върху руснаците“, казва Саймън Джонсън, професор в Слоуновото училище по мениджмънт към Масачузетския технологичен институт и бивш главен икономист на МВФ. „Добивът на руски петрол струва между 15 и 20 долара за барел – т.е. все още има печалба, но тя е ограничена.“

Макар че ниската цена на руския петрол може да го направи по-привлекателен за Китай, Турция и Индия, Русия не може да увеличи добива, за да продава повече. И все пак, колкото и странно да звучи, може би най-големият риск за Путин идва от най-близкия му съюзник.

По думите на Джонсън, ако Китай засили ответните мерки, „това ще доведе до разрастване на ситуацията в глобален мащаб, ще настъпи допълнително забавяне на световния БВП и тогава цената на петрола ще падне още повече – което ще бъде много скъпо за Русия“.

Цените на петрола – водещи новини

На фона на спада в цените на петрола, на 7 април цената на руската петролна смес ESPO за първи път в историята падна под западното ценово ограничение от 60 долара за барел.

Освен това износът на петрол от Русия намалява заради спад в обемите доставки на ключов тихоокеански сорт.

По-рано изданието Reuters съобщи, че Централната банка на Русия е предупредила Кремъл – няколко седмици преди преговорите между президента на САЩ Доналд Тръмп и Владимир Путин – за възможността от продължителен спад на цените на петрола, подобен на онзи, който предшества разпадането на СССР.