The Telegraph: Русия бързо губи предимството си в енергийната война срещу Украйна

Русия бързо губи предимството си в енергийната война срещу Украйна, а икономическите и военните ѝ проблеми продължават да се задълбочават. Това пише анализаторът Амброз Еванс-Причард* в публикация за The Telegraph, според когото последните украински удари по руската енергийна инфраструктура могат да се окажат повратен момент във войната.

Според автора, след близо четири години пълномащабна война Украйна значително е увеличила възможностите на своите безпилотни сили. През последните дни украински дронове са атакували десетки петролни и газови танкери в Черноморския регион, като едновременно с това продължават редовните удари по руски нефтопреработвателни заводи – от Санкт Петербург до Сибир.

Целта на украинската стратегия не е само да намали руския износ на енергийни суровини, а и да отслаби способността на Москва да финансира и поддържа военните действия. По оценка на S&P Global Energy, около 60% от руските мощности за нефтопреработка могат да бъдат извадени от строя. В резултат Русия вече е наложила забрана за износ на горива и е принудена да внася гориво от Казахстан и Индия.

Енергийният натиск се наслагва върху задълбочаващите се финансови проблеми на страната. Авторът отбелязва, че приходите в руския федерален бюджет от нефт и газ през първото полугодие са намалели значително, докато властите увеличават субсидиите, за да ограничат поскъпването на горивата. Същевременно, според информация на Reuters, в Москва вече се обсъжда рискът от банкова криза през 2026 г.

Сложна остава и ситуацията на фронта. Русия продължава да търпи тежки загуби, а темповете на набиране на нови военнослужещи намаляват. Руското опозиционно издание „Верстка“ наскоро цитира източник с думите:

„Сякаш хората свършиха. Вече няма глупаци, които да отиват на фронта за пари.“

На този фон Кремъл може да се изправи пред избор между военен неуспех и обявяване на всеобща мобилизация. Анализаторът от Atlantic Council Алън Райли предупреждава, че подобна стъпка може да има сериозни вътрешнополитически последици.

„Всички знаят, че това е месомелачка. Ако Путин обяви мобилизация, половин милион души могат да излязат по улиците. Може да се стигне до ситуация, подобна на тази през 1917 г., когато руските войници отказаха да се сражават“, смята Райли.

Еванс-Причард отбелязва още, че Кремъл не е постигнал основните си външнополитически цели – нито е успял да разцепи НАТО, нито да привлече президента на САЩ Доналд Тръмп към позиция, изгодна за Москва.

Според автора, ако настоящите тенденции се запазят, Русия може да се сблъска не само със задълбочаваща се икономическа криза, но и със сериозни военни и политически предизвикателства, които биха могли съществено да променят баланса на силите в Европа.

Войната в Украйна

Междувременно международни медии отбелязват, че Русия вече повече от година се опитва да овладее Константиновка, без да успее да установи пълен контрол над града въпреки официалните твърдения на Кремъл. Според CNN и независими анализатори украинските сили продължават да държат централните райони, а публикувани видеозаписи от удари срещу руски подразделения поставят под съмнение официалната руска версия за ситуацията на фронта.

Историята на Константиновка все по-често се разглежда като символ на изключително бавното и скъпоструващо руско настъпление, което поставя под въпрос способността на Кремъл да поддържа обществената подкрепа за продължаването на войната.

*Амброз Еванс-Причард е британски журналист и международен анализатор, дългогодишен редактор и коментатор на британския вестник The Telegraph, известен с публикациите си по геополитика, икономика и международни отношения.