Нищо не подозиращият Солеймани е убит с натискането на един бутон от 11 хиляди километра., пише британският вестник The Times 

Може би след 20 години, като главен ирански фактор в проблемите в Близкия изток, той е смятал, че е непобедим. Може би той се е доверил на настояването на президента Тръмп, че няма желание за война с Иран и иска изцяло да се оттегли от региона. Генералът със сигурност е знаел, че американските и израелските лидери години наред планират убийството му и след това очакват възможните последици.

Каквато и да е причината, последните ходове в страхотната игра, изиграна от генерал-майор Касем Солеймани, 62-годишен, ръководител на иранските сили „Кудс“, проявиха прекомерна самоувереност. Когато късно в четвъртък вечерта излетя от Дамаск за Багдад, от една от ключовите столици, която Техеран смята, че държи в джоба си до другата такава, той не използва някаква тайна военна или паравоенна въздушна база. Той летя със своя личен самолет на иранския режим до основното международно летище на Багдад.

Както той знаеше, летището е не само ежедневен маршрут за местни, чуждестранни и западни цивилни лица и войници в и извън страната, то е в съседство с военна база, споделена между иракската антитерористична служба и американските сили. Дори не се „опита да запази яйцата в отделни кошници“. Пътуваше с високопоставени ръководители от Иранския революционен гвардейски корпус: бригаден генерал Хосен Джафари Ниа, полковник Шахруд Мозафари Ниа, майор Хади Тароми и капитан Вахид Заманян.

Той бе посрещнат от най-висшия оперативен персонал на Иран в иракските сили за сигурност и паравоенни сили: Джамал Джафар Ибрахими, по-известен като Абу Махди ал Мухандис, човекът, който след американско-британското нахлуване в Ирак през 2003 г. създаде иракския вариант на ливанската милиция „Хизбулла“. Иракската милиция „Катаеб Хизбулла“ бе обвинена от Пентагона, че стои зад неотдавнашните ракетни атаки върху използваните от САЩ бази в Ирак, а пет от нейните съединения бяха ударени от въздуха в неделя.
Мухандис избяга в Иран от режима на Саддам Хюсеин през 1979 г. и беше вербуван като агент в последвалата война между страните от Революционната гвардия. Той служи на Иран оттогава.

Наред с Мухандис, за да поздрави Солеймани, беше дошъл и Мохамед Ридха от Народните мобилизационни единици (НМЕ), официалната призната от иракското правителство ръководна група за иракските милиции. Официалната позиция на Мухандис беше заместник-ръководител на НМЕ, подчинен директно на премиера Адел Абдул-Махди.

Всичките седем мъже се събраха в джип „Тойота“ и миниван „Хюндай“ и тръгнаха от летището по главния път. Но огромните способности за наблюдение на Америка, овладяни от Агенцията за национална сигурност в Мериленд и подпомогнати от гигантска операция на ЦРУ в Багдад, бяха поставили Солеймани на на мушката си

Към мястото бяха изпратени два дрона MQ9 Reaper от военната и въздушна база Ал-Удейд в Катар. Резервният дрон не беше нужен. Само две ракети бяха използвани от операторите в базата на ВВС на САЩ в Крич в Невада, по една за всяко от двете превозни средства. Разбира се, ударът е бил одобрена по същото време, когато президентът Тръмп разреши атаката в неделя срещу „Катаеб Хизбулла“.

Силите за сигурност пристигнаха на мястото веднага, с телефонни камери. Изображенията, които бързо разпространиха в социалните медии, бяха красноречиви. На едно от тях превозното средство на генерала все още гореше а на друго - протегната кървава ръка носеше разпознаващ се пръстен.

Реакцията беше незабавна. Тълпи се събраха в родния град на Солеймани Керман и в Мешхад, един от центровете на подкрепата на режима в Техеран.

Ирак също беше смутен. На правителството очевидно беше трудно да повярва, че съюзник може да убие Мухандис, официално висш държавен служител, на иракска земя. "Убийството на иракски военен командир, който заема официална позиция, е агресия срещу Ирак, държавата, правителството и хората", заяви премиерът. „Провеждането на ликвидационни операции срещу иракски лидерски ръководители или от братска страна на иракска земя е грубо нарушение на иракския суверенитет, явна атака срещу достойнството на страната и опасна ескалация, която разпалва опустошителната война в Ирак, региона и света "

Други иракчани се чувстваха различно, както и противниците на влиянието на Иран в Близкия изток. Кадри заснеха протестиращи в Багдад и Южен Ирак, танцуващи на улицата – според някои Солеймани е наредил репресиите на последните демонстрации, които доведоха до смъртта на стотици. В Сирия бунтовнически групировки, които постепенно бяха смазани в битката си срещу президента Асад от Солеймани и руските съюзници на сирийското правителство, раздаваха сладки на децата. В Ливан и на други места роднини на хора, убити по нареждане на Иран, викаха от радост.

САЩ бяха сред първите държави, които наредиха на своите граждани да напуснат Ирак. Следват Франция, Холандия и други. Никой не знае къде ще дойде отмъщението на Иран за загубата на любимия му син, но е трудно да се повярва, че няма да е скоро.