The Washington Post: След визитата на директора на ЦРУ в Москва Путин е избрал ескалация в Украйна

След неотдавнашното посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва Русия не само не показа готовност да прекрати войната срещу Украйна, но напротив – рязко засили ракетните и дроновите атаки срещу украински градове и критична инфраструктура. Това пише The Washington Post.

По време на срещите си с представители на руските спецслужби Ратклиф се е опитал да убеди Москва да се върне на масата за преговори. Американската страна е дала да се разбере, че продължаването на войната не е в интерес на Русия и че с времето позицията на Москва ще става все по-трудна.

Директорът на ЦРУ се е срещнал и с директора на Федералната служба за сигурност Александър Бортников, който е сред най-близките до Владимир Путин руски високопоставени представители. Според източници на изданието Ратклиф е смятал, че е предал на Москва необходимия сигнал, но не е успял да промени позицията на Кремъл.

Оказва се, че руското ръководство е разчело американския сигнал по съвсем различен начин. Според източник на The Washington Post Москва е възприела визитата като опит Путин да бъде убеден да спре войната, но самият руски президент я е изтълкувал като проява на слабост от страна на САЩ.

Именно след преговорите Русия е продължила мащабните си въздушни атаки. Според авторите на публикацията Кремъл се опитва да се възползва от отслабването на украинската противовъздушна отбрана, за да нанесе максимални щети на гражданската инфраструктура преди зимата.

Сред мишените са енергийни обекти, системи за водоснабдяване, супермаркети и хранителни складове.

Руски анализатори, цитирани от изданието, смятат, че тази кампания може да представлява и своеобразен сигнал към Вашингтон: Москва няма намерение да смекчава позицията си.

Русия продължава да настоява и за териториални отстъпки от страна на Украйна. Академик, близък до руските дипломати, заявява пред The Washington Post, че пълният контрол над Донбас може да бъде разглеждан от Кремъл като минимално условие за бъдещи преговори.

Въпреки икономическите трудности Путин публично демонстрира увереност, че Русия може да продължи войната.

„Нямам никакви съмнения, че врагът ще се пречупи“, заяви той тази седмица пред руски журналисти.

В същото време икономическата ситуация в Русия става все по-тежка. Бюджетният дефицит на страната към края на юли е достигнал 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП, надхвърляйки първоначалните правителствени прогнози.

Успоредно с това се задълбочават проблемите с горивата, растат необслужваните дългове, а част от руските елити вече открито се противопоставят на продължаването на войната.

Самият Путин призна, че властите не са били подготвени за украинските удари по руската енергийна инфраструктура, които доведоха до спад в производството на горива.

„Допуснахме грешка“, призна руският президент.

Въпреки всичко това Путин очевидно продължава да смята, че времето работи в полза на Русия. В Москва вероятно разчитат, че още няколко месеца война ще създадат за Украйна много по-сериозни проблеми, отколкото за Русия.

Кремъл може да се надява и на политически промени в Европа и на отслабване на западната подкрепа за Киев.

Тази стратегия обаче крие сериозни рискове за самия Путин. Задълбочаването на горивната криза, покачването на цените и нарастващото недоволство сред населението могат да засилят вътрешния натиск върху руските власти.

„Дали Путин разбира това, не е ясно. Началникът на ФСБ, който се срещна с Ратклиф, вероятно го разбира. Но той няма да отиде при Путин и да го убеждава да сключи мирно споразумение по сегашната фронтова линия“, заявява пред журналистите влиятелен руски бизнесмен, пожелал анонимност.

Нови руски удари по Украйна

Междувременно руските атаки срещу Украйна продължават.

В петък руски дрон е поразил сградата на СБУ в центъра на Киев, като е повреден кабинетът на ръководителя на службата Александър Поклад. Президентът Володимир Зеленски потвърди удара и възложи подготовката на адекватен отговор.

На 4 август Русия нанесе и масиран удар по Одеса, при който бяха поразени жилищни сгради и инфраструктура. Загина 60-годишен мъж, а най-малко петима души бяха ранени, сред тях и дете. Повредени са многоетажни и частни домове, близо 30 автомобила и нежилищни сгради.

Faktor.bg