Тимур Муцураев – гласът на чеченската съпротива срещу руснаците

Д.р Евлоги Станчев

На днешния ден, преди точно 50 години, е роден чеченският музикант и воин Тимур Муцураев – легендарна личност от близкото минало, възпяла ужасите на чеченските войни (1994–1996 и 1999–2000). Със своя спокоен и плътен глас, акомпаниран единствено от акустична китара, Муцураев успява да пресъздаде широката палитра от чувства в една война – болка, страдание, надежда, национална гордост. Самият той е ветеран и от двете войни в Чечения.

Дори днес, вече немалко години след тези кръвопролития, музиката на Муцураев продължава да се слуша от различни аудитории – както от хора, които се възхищават на присъщата за чеченците смелост и жертвоготовност в името на родината, така и от такива, които не търсят политически послания.

*          *          *

Немалко са неизвестните епизоди около живота на Тимур Муцураев. Знае се, че е роден на 25 юли 1976 г. в Грозни. През 1991 г. тогава 15-годишният младеж става републикански шампион по карате. След началото на Първата чеченска война се включва в полка за специални операции „Борз“ (чеченската дума за „вълк“), ръководен от Руслан Гелаев (1964–2004), един от най-емблематичните полеви командири в армията на Чеченска република Ичкерия. Вследствие на тежко нараняване по време на сражение Тимур губи единия си крак.

Музиката на Муцураев акцентира преди всичко върху

 темите за войната, смъртта, страданието, исляма и любовта към родината

Неговите песни придобиват изключителна популярност сред чеченските бойци, но също и сред цивилното население именно през Първата чеченска война. И до днес оцелели от този ужас си спомнят как по време на руския артилерийски обстрел срещу Грозни от автомобили и блокове са звучали песните на Муцураев. За хората това е бил живият глас на чеченската несломимост.

Първият албум на музиканта е записан по време на войната, през 1995 г., и носи красноречивото заглавие „Добро пожаловать в ад“ („Добре дошли в ада“). Името препраща към надпис, който чеченските защитници изписват на входа на Грозни преди руската армия да започне своя щурм срещу града на 31 декември 1994 г.

След като се сражава във Втората чеченска война, Муцураев напуска Чечения. Според някои сведения живее в Азербайджан, а според други – в Турция. Твърди се, че в периода 2000–2008 г. на няколко пъти е посещавал Украйна. През 2007 г. Муцураев осъжда остро разпускането на Чеченска република Ичкерия и провъзгласяването на т.нар. „Кавказки емират“ от страна на ислямиста Доку Умаров (1964–2013). Появяват се дори слухове, че през 2008 г. музикантът е постигнал споразумение с рамзан кадиров да се завърне в родината, без да бъде преследван, срещу обещанието да прекрати своята творческа и политическа дейност. Въпреки че няма независими потвърждения за подобна договорка, някои от бившите му съратници го обвиняват в „предателство“.

Без значение дали е успял да се сдобие с амнистия от чеченските власти, музиката на Муцураев попада под ударите на цензурата в съвременна русия. Негови песни са включени във „Федералния списък с екстремистки материали“, а религиозните мотиви в творчеството му са причина пропагандата на режима да му постави етикета

„певец на джихада“

Има регистрирани случаи на наказателни процедури срещу граждани, публикували някои от песните на музиканта в социалните мрежи.

Дори заглушена и ограничена, музиката на Муцураев продължава да бъде възприемана като опасност от кремълския режим и особено от Чечения на кадиров. На чист руски език творчеството на емблематичния музикант казва истини, които руските власти и техните чеченски колаборационисти се опитаха трайно да изкоренят – като избият или прогонят носителите на тези истини и изградят диктатура на страха и затъмнението на съвестта. Въпреки това изпятото от Тимур Муцураев е безценен исторически паметник на една епоха, изпълнена с болка и трагизъм, която въплъщава чертите на истинската, неподменена чеченска идентичност – свободолюбие, смелост и жертвоготовност в името на рода, религията и родината.