На 2 април 1962 г. в Пловдив се ражда 8-милионният българин. Това е може би най-чаканото бебе на социалистическа България – близо 24 часа фотографите не спрели да го снимат заедно с неговата майка. Бебето се казва Емил Хаджиев и негови снимки от родилното обиколили българския печат. 60-те години на ХХ век са време, когато на всеки 9 минути в страната ни се е раждало по едно бебе...
„Доскоро пазех и телеграма от Хрушчов, в която поздравява България и родителите ми", разказа Емил Хаджиев пред Нова телевизия.Години по-късно Съветският съюз отново проявява интерес към личността на бъдещия адвокат. Предлагат му да се обучава във външнополитически връзки на държавна издръжка. Родителите му отказват.
Социалистически дарове от държавата като апартамент или луксозен съветски автомобил семейството на Емил не получава. Получават колело тип триколка, а синът им е обявен за почетен гражданин на Пловдив.
Печален рекорд по висока смъртност
Днес демографското положение е коренно различно. 56 години по-късно населението на България се е стопило до около 7 милиона души. От началото на прехода през 1989 г. страната е загубила почти 2 милиона души, по-голямата част от тях са имигрирали в чужбина и вероятността да се завърнат отново в родината е нищожна.
Освен че търсят щастие в чужбина, българите са и сред рекордьорите по смъртност – 14,5 души на хиляда. Последните данни на ЦРУ за 2017 г. поставят България на трето място по този показател наред с бившите съветски републики от Прибалтика и африканските държави. Тенденцията за висока смъртност остава стабилна в течение на много години.
На този фон изключително мрачни изглеждат и прогнозите за бъдещето. Неотдавна Институтът за изследване на населението и човека към БАН излезе с доклад, според който до 2040 г. българите ще намалеят с още 20-25%. Прогнозата, която е съставена въз основа на данните на НСИ, Евростат, ООН, Световната банка, е представена и на българското правителство.
Според изследването, делът на младите хора до 20-годишна възраст ще се запази, докато на възрастните над 65-годишна възраст ще нарасне значително. Това определя и намаление на броя и дела на населението в активна възраст.
Стопяването на населението на териториален принцип обхваща почти всички области, без столицата, и се очаква този процес да продължи в течение на целия период. Структурата на населението по пол ще остане стабилна.
Европейски и балкански измерения на демографската криза
България не прави изключение в Европа. В почти половината страни от Евросъюза се очаква намаление на населението. Това ще се случи в поне още 11 държави - Литва, Латвия, Румъния, Гърция, Хърватия, Португалия, Полша, Унгария, Естония, Италия и Словакия.
Населението на нашите съседи Сърбия и Гърция ще намалее със сходни темпове на българското.
Очаква се до 2041 г. Сърбия да се стопи с 23% и да достигне до 5,5 милиона души. Работната сила в страната значително ще застарее и ще се свие с 21%, предупредиха от УНИЦЕФ. По същество Сърбия вече се сблъсква със сериозни негативни демографски тенденции и липсата на работна ръка.
В Гърция ситуацията не е по-различна. Тя е една от държавите в ЕС с най-застаряващото население. Над една пета от него или 21% е на възраст над 65 години. Данните показват, че до 2030 г. населението на балканската държава ще намалее до 9,9 милиона души, а до 2050 ще се съкрати до 8,9 милиона от днешните 10,6 милиона.
Коментари (0)