Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията

На 27 октомври се навършват 80 години от изборите за VI Велико народно събрание – вот, проведен под натиска на политически терор, насилие и ограничения върху опозицията. Въпреки това близо една трета от гласувалите подкрепят противниците на комунистическата власт. Следващите месеци показват колко висока ще бъде цената на този избор.

На 27 октомври 1946 г. българите гласуват за Велико народно събрание, което трябва да изработи нова конституция след премахването на монархията. Страната е в повратен момент: след 9 септември 1944 г. Отечественият фронт управлява под решаващото влияние на Българската комунистическа партия (БКП), а съветското военно присъствие създава условия за ускорено налагане на новия политически модел.

Опозицията, сред чиито водещи фигури са земеделският лидер Никола Петков и социалдемократът Коста Лулчев, предупреждава, че изборите няма да бъдат свободни. Тя настоява за освобождаване на политическите затворници, свободно разпространение на опозиционния печат, достъп до радиото и гаранции срещу заплахи и фалшификации. Исканията са отразени в тогавашните опозиционни вестници.

Предизборната кампания преминава под знака на насилието. Вестниците „Свободен народ“, „Народно земеделско знаме“ и „Знаме“ съобщават за нападения над опозиционни дейци, арести, побоища, възпрепятстване на предизборни събрания и ограничения върху агитацията. На 27 октомври „Свободен народ“ излиза със заглавието „Окървавената бюлетина“. В следващите броеве опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници.

Тези сведения не остават само в партийната полемика. В доклад, публикуван в американската дипломатическа документална поредица Foreign Relations of the United States, британското посолство във Вашингтон заключава през ноември 1946 г., че резултатите не отразяват действително свободно изразената воля на българите заради действията на властта преди изборния ден.

През април 1947 г. британският външен министърски представител в Камарата на общините потвърждава, че съпоставените официални и неофициални сведения сочат значителен терор срещу опозицията. В британските оценки се посочват приблизително 95 арестувани организатори, 102-ма бити, 45 разгонени събрания и 16 убити опозиционери. Лондон изрично уточнява, че числата не могат да бъдат окончателно проверени заради невъзможността да се разследва всеки отделен случай.

В предоставения от журналиста от Би Би Си Димитър Димитров материал се разказва и за открити от него свидетели на десет убийства около изборите. Сред свидетелствата е разказът на Петър Семерджиев, участвал в комунистическата предизборна кампания в Сливенско, за указания към местни партийни кадри да не ограничават натиска над опозицията. Тези разкази придават човешки измерения на документалните свидетелства за насилието.

Въпреки терора опозицията постига значим резултат. Отечественият фронт печели около 70% от гласовете, докато опозиционните формации получават приблизително 28% и около сто депутатски места. В историческите източници се срещат различни числа за опозиционните мандати – 99 или 101, според начина на отчитане. Същественото е, че значителна част от избирателите отказват да дадат безусловна подкрепа на управляващите.

Но парламентарното присъствие не успява да спре разгрома на опозицията. През юни 1947 г. Никола Петков е арестуван в Народното събрание, след като депутатският му имунитет е отнет. Осъден е на смърт и е обесен на 23 септември 1947 г. Срещу други опозиционни депутати са предприети съдебни и административни действия, мандатите им са отнемани, а опозиционните издания са спирани. До края на годината организираната легална опозиция е фактически разгромена.

Изборите от 1946 г. остават последният парламентарен вот в България с реално участие на опозиционни сили преди установяването на комунистическия режим. Осемдесет години по-късно значението им не се изчерпва с изборните резултати. Те показват как демократичните процедури могат да бъдат използвани за легитимиране на власт, която едновременно с това унищожава условията за свободен политически избор. І БГНЕС