България подписа рамково споразумение за сътрудничество в отбраната с Украйна по време на визита на правителствена делегация в Киев. Документът беше договорен на среща между служебния ни премиер Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски.

От кабинета подчертаха, че споразумението е със срок от 10 години и има за цел да задълбочи партньорството между София и Киев, без да създава правно обвързващи ангажименти. Основният му фокус е върху развитието на съвместни отбранителни способности и засилване на политическата подкрепа за Украйна в рамките на ЕС и НАТО.

Според експерти документът очертава общи принципи и области на сътрудничество, но не съдържа конкретни финансови или военни ангажименти. Това означава, че всяка бъдеща инициатива – като съвместни проекти или доставки – ще трябва да бъде договаряна допълнително и да минава през одобрение от българските институции.

На този фон група бивши министри на отбраната излязоха с обща позиция за засилване на българската подкрепа за Украйна. Сред тях са Тодор Тагарев, Ангел Найденов, Бойко Ноев, Георги Панайотов, Николай Ненчев и Николай Свинаров. Според тях помощта за Киев е не само въпрос на солидарност, но и на национален интерес, тъй като стабилността на Украйна е пряко свързана със сигурността в Европа.

Тагарев заяви, че често понятието „мир“ се използва политически, без да се отчита реалният контекст на войната.

„Призивът ни е за мир, но мир, основан на международните правила – такъв, който защитава суверенитета на една независима държава. Част от политическите послания у нас представят „мир“ като отказ от подкрепа за Украйна. Когато се казва, че не трябва да помагаме, защото това удължава войната – на практика това означава призив за капитулация на Украйна“, смята той.

По думите му помощта за Киев не е само морален акт, а стратегически избор: „В наш прагматичен интерес е Украйна да удържи тази атака. Ако агресорът постигне целите си, той няма да спре дотук. Това е въпрос на сигурност за цяла Европа, включително и за България.“

Тагарев обясни, че подписаният документ е рамков и не задължава страната ни с конкретни действия.

„Това споразумение не е договор в класическия смисъл. То очертава принципи и области на сътрудничество. Конкретните проекти – дали ще са дронове, индустриално сътрудничество или друго – тепърва ще се договарят“, обясни той.

Тагарев даде пример с други държави, които вече реализират подобни инициативи.

„Румъния например инвестира сериозни средства в съвместно производство на дронове с Украйна. Това са възможности и за България. Има политически сили, които разчитат на определени обществени нагласи и използват темата за мир за предизборни цели. Ако позволим на агресора да спечели, това ще разруши системата за сигурност, върху която се гради Европа“, добави той.