Тома Биков*

След като Румен Радев излезе с позиция в подкрепа на Мадуро е редно да си зададем един основен въпрос - къде е българският национален интерес в тази негова позиция? Оставяме настрана, че Мадуро е президент на държава, която за една година е регистрирала

 1,7 милиона процента инфлация

 Този факт изтрива загрижеността на българския президент за благоденствието на венецуелския народ. Впрочем, Радев който винаги е загрижен за икономическата разруха в България, която се изразява в 4 процента икономически растеж, под 3 процента инфлация и около 5 процента безработица, застава твърдо зад Мадуро, който доведе страната си до истинска хуманитарна криза. Оставяме на страна цивилизационния избор. Защото позицията на Радев не е за неутралитет, а е коренно противоположна на позицията на 26 от 27 държави от ЕС и е почти същата като руската и турската. И тук идва въпросът - къде е българският национален интерес в тази позиция. Очевидно България няма интереси във Венецуела. Русия и Турция може и да имат, но България няма. България има интереси в Европа. Имаме интерес от това да бъдем солидарни с целия ЕС, като тази солидарност няма да ни струва нищо. Нито стокооборотът ни с Венецуела ще пострада, нито ще загубим стартегически позиции там. Нашата позиция не е решаваща за Мадуро, но ще покаже принадлежност - дали сме в Европа или сме в Азия. Позицията на Радев ще подрони авторитета ни в ЕС абсолютно безсмислено за нас. И сега 

Радев е длъжен да дефинира много ясно българския интерес

 в своята позиция. Отвъд клишетата за международното право, социалистическата солидарност и световния мир. Той трябва да каже ясно какво конкретно печели България ако излезе с неговата позиция. Защото е ясно какво ще загуби - авторитет и доверие отстрана на партньорите в ЕС, с които имаме много повече общи интереси, отколкото с Венецуела.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.