Работейки като чуждестранен кореспондент, отдавна съм научил, че понякога новината е в шума, в това, което се казва и за което се крещи, а понякога е в тишината, в това, което изобщо не се казва. Онова, което не беше казано миналата седмица, аз тълкувах по следния начин. Да, чудесно е, че Украйна изгони руснаците, но можете ли да отговорите на въпроса, който витае във въздуха от началото на сраженията: как този конфликт може да приключи с устойчив резултат?

Все още не знаем това. Задавайки този въпрос по време на интервютата, установих три възможни резултата. Някои от тях бяха напълно нови, други - познати, но всички бяха придружени от сложни и непредсказуеми странични ефекти.

Изход 1. Пълна победа за Украйна, която да накара Путин да направи нещо безумно, изправен пред перспективата за поражение и унижение.

Изход 2. Неприятна сделка, при която Путин постига примирие и спира разрушителните си действия. Това обаче предизвиква разкол в редиците на западните съюзници и разгневява много украинци.

Изход 3. По-малко объркана сделка. Връщаме се там, където бяхме преди началото на операцията на Путин. Украйна може да живее с това. Може би дори руският народ ще се примири с това, но първо ще трябва да свалим Путин, защото той няма как да признае, че тази негова авантюра е била напълно напразна.

Разликата между тези варианти е огромна и всеки от тях ще има различно въздействие върху нас. Вие може да не се интересувате от украинския конфликт, но той ще се интересува от вас. Ще разберете това по цените на електроенергията и храната, както и по степента на вашата "човечност". Дори "неутрални" държави като Китай и Индия са осъзнали това.

Затова нека разгледаме всеки от трите възможни изхода.

Изход 1. Никой не очаква, че украинската армия ще успее незабавно да надгради значителните успехи, които постигна през последните две седмици. Малко вероятно е да успее да прогони остатъците от руската армия през границата. Но за първи път чувам хората да питат: "Ами ако руската армия наистина се срине?"

Със сигурност много руски войници, както и рускоговорящи украинци, които им се довериха, мислейки, че ще победят и ще останат завинаги, сега си задават въпроса на Джон Кери за войната във Виетнам: "Как може да се изисква от човек да умре за грешка?"

Сега всички разбират каква голяма лъжа е тази операция. Всички чуват истории за това как Путин изпраща на фронта осъдени и затворници, които са се изтъргували, съгласявайки се да се бият в Украйна в продължение на шест месеца. Има и много наемници, при това от много далечни страни като Сирия.

Но изчакайте. Ако Украйна, както твърди Путин, действително се е превърнала в нацистка държава и е в авангарда на плана на НАТО да навлезе все по-на изток в сърцето на Русия, не е ли редно Путин да поиска от руския народ да се мобилизира, за да се бори с нея? Ако тази военна авантюра е толкова справедлива и необходима, защо Путин плаща на престъпници и наемници и очаква само средната класа в Москва и Ленинград да си затваря устата?

Хората няма да останат безмълвни и всеки руски войник или рускоговорящ украинец, който е застанал на страната на Путин, вероятно си мисли: какво да прави, да остане или да избяга? Кой ще ме защити, ако предната част бъде хакната? Такъв съюз е напълно незащитен от разпадане. Първоначално това става бавно, а след това бързо. Наблюдавайте какво се случва.

Защо? Защото Путин вече неведнъж е намеквал за възможността да използва ядрено оръжие, ако Украйна и нейните съюзници от НАТО започнат да надделяват над силите му и той бъде изправен пред пълно унижение. Искрено се надявам, че ЦРУ има таен план за прекъсване на командната верига на Путин, така че никой да не натисне копчето.

Изход 2. Не мога да си представя, че президентът Володимир Зеленски ще се съгласи на прекратяване на огъня или нещо подобно в момента. Неговите войски са набрали голяма скорост и са решени да си върнат цяла Украйна, включително Крим. Но такъв резултат е малко вероятен и не бива да се надяваме много, тъй като зимата наближава, а Путин отказа да доставя газ на Европа. Това ще повиши цените на енергията дотолкова, че още повече фабрики и заводи ще бъдат затворени, а обеднелите европейци ще трябва да избират между храната и отоплението.

Това означава, че Путин не е постигнал целите си, но може би е заинтересован от такъв изход, защото поне ще може да обясни загубите си и да избегне пълното унижение.

Много от европейските лидери ще хванат сделката с две ръце, макар и да не го казват на глас. Това ни каза пенсиониран и много високопоставен европейски държавник, който помоли да не бъде назоваван. Говорихме за това на семинар по бизнес и политика, в който участвах.

Целта на Украйна е да победи - каза той. Европейският съюз има малко по-различна цел. Тя иска мир и ако за него трябва да се плати, някои лидери в Европа са готови да платят подходящата цена. САЩ са далеч, каза той, и за тях не е никак лошо, ако този конфликт продължи, отслабвайки Русия и лишавайки я от възможности за провеждане на други военни кампании.

Със сигурност, добави той, сега ЕС е по-единен, отколкото преди началото на военните действия. Но през следващите месеци ситуацията може да стане много по-трудна. В ЕС ще настъпи голямо разделение и ще става все по-трудно, защото целите ще се променят все повече и повече. Дори и официалните изявления да останат същите, Европа няма да има единство по въпроса какво да прави с конфликта. Тя няма да зададе важния въпрос дали Путин е прав и дали има заплаха. Той ще се запита как да се справи с цялата ситуация, особено когато има негативна обществена реакция заради нещастията през зимния период.

Някои европейски лидери ще започнат да се питат: "Не можем ли да намерим изход чрез преговори?" Разбира се, мнозина, например балтийските държави, ще подкрепят Зеленски на сто процента. Но останалите едва ли ще искат да замръзнат заради Донецк или Луганск, заключи бившият държавник.

Майкъл Манделбаум, автор на книгата "Четирите века на американската външна политика", ми каза: "Путин сигурно е усетил това и е решил, че в неговата ситуация най-добрият начин да спаси достойнството си и да разкрие разделението в ЕС е да обяви готовност да преговаря за прекратяване на огъня и да възобнови доставките на газ за ЕС, ако бъде постигнато споразумение. Но Зеленски също трябва да бъде подтикнат да го направи, а това може да стане с постоянни и обвързващи гаранции за сигурност, може би дори пълноправно членство в НАТО".

Развръзката ще бъде неприятна. Тя ще покаже, че Путин може да промени границите на Европа със сила. Но се заблуждавате, ако мислите, че няма европейци, които да не се възползват от възможността и да не настояват за това, ако военните действия продължат през зимата (а сред членовете на Конгреса от Републиканската партия, които подкрепят лозунга "Да направим Америка отново велика", има много такива).

Не бих изключил и изход 2-В. В такъв случай Путин ще продължи да се опитва да заграби поне част от Украйна, да нанесе още по-големи щети на украинските градове, които не са под негов контрол, и да прокара през марионетния си парламент разрешението четирите окупирани от Русия украински области да проведат "референдуми" за присъединяването си. Действията за провеждане на референдума тази седмица имат две цели. Първо, за да спре паниката сред проруските украинци в тези региони, които се страхуват, че ще бъдат изоставени, и второ, за да изпрати послание на Киев, Америка и ЕС: "Все още имам много ракети и нито капка съвест. Ако не ми дадете шанс да запазя лицето си, за да мога да оправдая по някакъв начин тази специална операция пред народа си, ще унищожа напълно тази страна. Спомнете си Грозни и Алепо."

Изглежда, че Путин се стреми към точно такъв резултат, ако се съди по обявеното в сряда решение да свика хиляди резервисти.

Изход 3: Това е по-малко мръсна сделка, но с руския народ, а не с Путин. При такъв сценарий НАТО и Украйна предлагат прекратяване на огъня на линията от 24 февруари, т.е. там, където руските и украинските войски се намираха преди началото на настъплението на Путин. Украйна ще бъде спасена от по-нататъшно разрушаване и ще бъде спазен принципът да не се променят границите със сила. Но Путин ще трябва да признае пред собствения си народ: "Нашите загуби бяха хиляди хора, загубихме хиляди танкове и бронирани машини, бяха ни наложени ужасни икономически санкции, а аз не ви дадох нищо".

Разбира се, дори не е възможно да си представим, че той би казал това. Но този вид сделка е в интерес на руския народ. Доколкото мога да си представя, Путин вероятно ще трябва да бъде свален или чрез масово протестно движение, или чрез дворцов преврат. Той може да поеме цялата вина за военните действия, а Русия може да обещае, че отново ще бъде добър съсед, ако Западът отмени санкциите си. Зеленски ще трябва да забрави мечтата си да си върне украинските територии, завзети от Русия през 2014 г., но Украйна може да започне процеса на възстановяване и да възобнови процеса на присъединяване към Европейския съюз, а може би дори и към НАТО.

Първоначално това беше военна авантюра на Путин. Тя никога не е била "специална операция" на руския народ. И макар че хората все още смятат, че не са платили висока цена за мълчанието си, това е погрешно.

Отново казвам, че не съм наивен. Ако Путин бъде заменен по някакъв начин от националиста, антикорупционен и антивоенен активист Алексей Навални, когото той хвърли зад решетките, все още ще бъде трудно да се договори прекратяване на огъня с Украйна, нито пък ще бъде лесно да се поддържа такова прекратяване. Освен това репресивните закони, безмилостната тайна полиция, липсата на лидери и основателният страх, че Путин може да направи със собствения си народ това, което направи с украинците, опровергават предположението, че народно движение може да го отстрани от власт.

Наясно съм също така, че в такъв случай действащият президент може да бъде заменен от някой още по-лош, някой от крайно десния лагер, който ще каже, че Путин не се е борил достатъчно упорито или че генералите са саботирали неговите заповеди. Или пък Путин ще бъде заменен с вакуум във властта и безредие - и то в страна с хиляди ядрени оръжия.

Но помислете за необикновения обществен протест срещу Путин, за който съобщи миналия уикенд мой колега, който пише за Русия. Този пример показва, че страната преживява необикновени дни, а при тези обстоятелства реакциите на хората също могат да бъдат необикновени.

Един военен конфликт може да завърши по различни начини. Някои варианти са по-добри, други по-лоши, но няма лесни.

И все още не сме разгледали четвъртия изход, който никой не може да предвиди. /БГНЕС

------------

Томас Фридман, „Ню Йорк Таймс“.