До 12 млрд лв. финансиране и до 9 млрд. лева кредитен ресурс ще има България. Краен срок за изразходване на средствата по плана ще бъде 2026 г., като ок.70% от средствата трябва да бъдат усвоени през първите две години. Това каза вицепремиерът и министър по европейските въпроси Томислав Дончев, който представи днес Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. 

През следващите 6 години трябва да бъде инвестиран поне 2 млрд лв. публичен ресурс, който ще дава възможност за реинвестиции. Това е втората след влизането ни в ЕС върна на модернизация на България. Това е уникален шанс да бъдат направени реформи. 

4 остовни стълба включва плана - Иновативна България, 20% от ресурсите на плана са насочени натам. Зелена България-устойчиво управление на природните ресурси с 37% инвестиции, Свързана България с акцент върху регионалните икономики да са конкурентно способри. Справедлива България с инвестиции в социалната сфера, здравеопазването и др. 

Иновативна България включва инвестиции в образователна система, модернизация от входа, през учебното съдържание до квалификацията на учителите. Проект за изграждане на СТЕМ среда - математика и природни науки. 1680 кабинета в същия брой училища ще бъдат изградени. Ще бъдат закупени устройства за дигитално обучение. Материалната база на институтите ще бъдат модернизирани 750 училища и обхваща. Ще опишем плана за възстановяване в контекста на всички останали инструменти, каза по-рано Дончев. Ще продължим с инвестициите в инфраструктура. 

Акцент ще е дигитализацията и модернизацията на малките и средните предприятия. Мерките няма да позволяват никой член на обществото да бъде изключен. Ще има регионален подход. От следващата година няколко общини с правителство и областна администрация ще могат да разработват съвместни проекти. 

Необходимост от продължаващи реформи в много сектори и нужда от инвестиции в частния. Заради пандемията животът и здравето на хората са в риск, здравната и социалните системи са подложени на натиск. има риск от увеличаване на безработицата, въпреки мярката 60 на 40. 

Две години България отделя 2,4 от БВП в подкрепа на хората за изход от криззата. Това обаче са спасителни мерки. 

Вицепремиерът обясни, че планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес. 

„Трябва да отделим малко време да маркираме и опишем съществуващите вече инструменти, за да не изглеждат усилията ни, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост като фрагментирани или несъответстващи на 100 % на нуждите. Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, напомни той.  

Основният замисъл на пакета инструменти „Европа от следващо поколение“ е не само да даде отговор на кризата и да помогне на държавите-членки да се справят с пандемията. Стратегическата му цел е след пандемията, след кризата тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат дългосрочни предпоставки за растеж. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Той припомни, че бюджетът на Европейския съюз – т.нар. многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. е над 1 трилион евро.

„В средата на тази година европейските лидери имаха и мъдростта, и смелостта да предвидят специално нарочно финансиране за борба с последиците от пандемията с COVID-19, икономическата и социалната криза, свързана с нея. 1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика.

В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. достъп до кредити, разбира се, ако съответната държава-членка пожелае да ги използва.

Видно е, че става дума за огромен ресурс – 75 % от обичайния европейски бюджет. Той трябва да бъде инвестиран в относително кратък период от време. Това е шанс за Европа. Беше едно добро решение, което България не просто подкрепи, България участваше във вземането на това решение“, подчерта Дончев.

Вицепремиерът допълни, че в рамките на механизма „Европа от следващо поколение“ има цял набор от инструменти.

„Имаме допълнително финансиране в рамките на съществуващите оперативни програми, допълнително финансиране по т.нар. „Зелена сделка“ или Фонд за справедлив преход. Имаме и нарочно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. България има много добре известни предизвикателства, необходимост от продължаващи реформи в редица публични сфери: публични администрации, социална сфера, образование.

Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен, за да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си така, че да може да произвежда продукция с по-малко разходи. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се оценяват на десетки милиарди евро. От ключово значение е българската икономика да стане по-конкурентоспособна, но не само произвеждайки повече, а правейки усилия производството да бъде с по-висока добавена стойност““, посочи той.

По думите му това е била националната задача на България преди началото на кризата.

В следващия програмен период основните акценти по кохезионната политика ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура - все мерки от сферата на икономическата трансформация, която беше разработена като тема още през миналата година. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

„Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на ЕК първоначална версия на програмите. Тя трябваше да бъде преработена, защото след март всичко се промени заради пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Преди края на октомври актуализирана версия на програмите вече е на разположение на колегите от ЕК и текат преговори с тях.

Доколкото нямаме принципни противоречия и отворени въпроси, аз разчитам те да бъдат одобрени максимално бързо. В рамките на това традиционно финансиране ние ще продължим добре познатите инвестиции. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда инвестирано в градска среда, публични сгради. Особен акцент ще бъдат малките и средните предприятия:

технологичната им трансформация, тяхната дигитализация. Специален фокус е системата за социално подпомагане и реформите в нея: грижите за хората в най-тежко положение. Реформа на пазара на труда“, допълни той.

Дончев отбеляза, че наред с добре познатите инвестиции и мерки, има редица промени.

„На първо място това е т.нар. регионален подход. Става дума за традиционен дефект на устройството на държавното управление в България, където има два силни центъра на власт: правителство и местна власт. Там е инвестиционният ресурс и потенциалът да бъдат осъществявани проекти, съответно на национално и местно ниво.

Получава се така, че част от проблемите, предизвикателства и възможностите не са нито на национално, нито на локално ниво“ висше образование, професионално образование, бизнес инфраструктура, пътна свързаност. Те са на надобщинско и на поднационално ниво.

Затова системата, редът и организацията са променени и от следващата година не една, а две, три, четири, пет общини, заедно с областни администрации и други институции ще могат да разработват заедно проекти и да търсят възможности, които са извън административните граници на тяхната община“, посочи вицепремиерът.

Инструментът reactEU е на стойност близо 1,3 млрд. лв. и основната му цел е да финансира най-спешните мерки за справяне с пандемията и отговор на кризата. В рамките на тази година в текущия програмен период ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 млрд. лв. в мерки за подпомагане на предприятията, помощ на здравните заведения и социално подпомагане.

Благодарение на reactEU подобен тип мерки ще продължат и той ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години, каза Дончев.

„Двата основни пакета от този инструмент по близо 400 млн. лв. са на разположение на Министерство на икономиката и Министерството на труда и социалната политика. Те през двете ОП: „Иновации и конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат инвестирани в мерки за непосредствена подкрепа на бизнеса, както и мерки в помощ на най-нуждаещите се за осигуряване на всичко необходимо в тези трудни времена“, допълни той.

Целта, която ще преследваме, е редуциране на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г. с крайна цел да имаме чиста от въглеродни емисии икономика до 2050 г. , заяви  Томислав Дончев.

„За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички възможности, Фондът за справедлив преход е отделил за България сума от близо 2,3 млрд. лв. Има една специфика. Планирането и осъществяването на проектите ще се случва на регионално ниво.

Първоначалното предложение на ЕК беше три области в България да бъдат включени в този план: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними причини. Там са концентрирани голяма част от мощностите, които произвежда електроенергия от въглища. България, обаче, счита, че по-голяма част от територията й трябва да е допустима за финансиране от Фонда и предложи още 8 допълнителни области, които също ще бъдат засегнати от тези политики“, допълни той.

Дончев напомни, че в момента България води преговори с Европейската комисия и разчита на добър резултат.

„Добрата новина е, че трите пилотни плана по отношение на първите три области ще бъдат подготвени от експерти, ангажирани от ЕК, а допълнителните планове за новите области ще бъдат подготвени на база споразумение със Световната банка. Това означава достъп до първокласна експертиза“, подчерта вицепремиерът.