България
Тони Николов: С избора на Макрон Европа си пое въздух, вотът показа, че има очевидни проблеми в ЕС
Какво да очаква Европа от втория мандат на френския президент Еманюел Макрон - анализ в студиото на "Денят започва" направи журналистът Тони Николов. Според него насложените кризи в Европа налагат много по-голямо внимание към социалната политика. По време на кампанията Еманюел Макрон се е насочил към екологията и зеления преход. На фона на войната остават идеите му и за изграждането на Европейски въоръжени сили.
"Франция е не просто втората икономика на Европа. Тя е и първа въоръжена сила след излизането на Великобритания от ЕС. Франция е ядрената сила на Европа, а при опонентката Марин льо Пен присъстваше клаузата за съюз с Русия." - изтъкна Тони Николов. Според него изборът на Макрон предполага водещата роля на Франция във външната политика на Европейския съюз. Френският президент би могъл да се опита да води преговорен процес между Украйна и Русия, а позицията му за разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани също остава на дневен ред: ако Западните Балкани не получат перспектива за еврочленство, там ще се намесят други интереси на Русия и Китай.
Според Тони Николов Северна Македония би могла да получи перспектива за евроинтеграция, а българските искания да се сложат в преговорната рамка. Това обаче е тънка дипломатическа игра, предупреди той. Журналистът очаква Франция съвсем скоро на има нов министър-председател като е възможно това да бъде досегашният министър на труда Елизабет Борн. Целта е за да се покаже ясен фокус на управлението върху социалната политика.
Следващото предизвикателство пред Емануел Макрон са предстоящите парламентарни избори. Към момента обаче проучванията показват, че неговата партия ще разполага с мнозинство. "Вотът показа, че Европа има очевидни проблеми и сега Европа си пое въздух. Френският дебат показа, че социалните проблеми може много рязко да променят политическата обстановка" - обобщи Тони Николов.
Фактор
"Франция е не просто втората икономика на Европа. Тя е и първа въоръжена сила след излизането на Великобритания от ЕС. Франция е ядрената сила на Европа, а при опонентката Марин льо Пен присъстваше клаузата за съюз с Русия." - изтъкна Тони Николов. Според него изборът на Макрон предполага водещата роля на Франция във външната политика на Европейския съюз. Френският президент би могъл да се опита да води преговорен процес между Украйна и Русия, а позицията му за разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани също остава на дневен ред: ако Западните Балкани не получат перспектива за еврочленство, там ще се намесят други интереси на Русия и Китай.
Според Тони Николов Северна Македония би могла да получи перспектива за евроинтеграция, а българските искания да се сложат в преговорната рамка. Това обаче е тънка дипломатическа игра, предупреди той. Журналистът очаква Франция съвсем скоро на има нов министър-председател като е възможно това да бъде досегашният министър на труда Елизабет Борн. Целта е за да се покаже ясен фокус на управлението върху социалната политика.
Следващото предизвикателство пред Емануел Макрон са предстоящите парламентарни избори. Към момента обаче проучванията показват, че неговата партия ще разполага с мнозинство. "Вотът показа, че Европа има очевидни проблеми и сега Европа си пое въздух. Френският дебат показа, че социалните проблеми може много рязко да променят политическата обстановка" - обобщи Тони Николов.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите