„Политическата криза винаги е част от икономическите проблеми. Тя винаги води до такива“, заяви в интервю за БГНЕС икономистът Георги Чобанов.

Той се надява, че след третите парламентарни избори, които са насрочени за 14 ноември, в страната най-накрая ще се сформира редовно правителство и това по-някакъв начин ще спомогне и за намаляване на напрежението в обществото и икономиката.

„Неизвестността е кошмарна за икономиката и бизнеса. Предвидимостта и икономическите прогнози са силно зависими от тази несигурност, която създават политиците“, отбеляза проф. Чобанов.

Според него служебното правителство на Стефан Янев гледа сериозно на работата си и това „дава надежди“. Икономистът също така положително оцени приетата от 46-ото Народно събрание актуализация на бюджета.

„Добре беше, че парламентът прие бюджета. Това развързва ръцете на правителството. Всяко правителство може да харчи само на базата на бюджета. Парламентът определя за какво да се харчи, а не правителството, което е длъжно да изпълнява. Бюджетът е закон! Той дава свобода да се предприемат мерки, преди всичко тези, които са свързани с борбата с пандемията от коронавирус“, заяви проф. Чобанов и добави, че ако актуализацията не беше минала, това щеше да е най-големият скандал.

Той призова да сме по-активни и да внесем Плана за възстановяване в ЕК.

„Брюксел отдавна ни напомня за Плана за възстановяване. Крайно време е правителството да понесе съответната отговорност и ще го направят. Това са моите надежди, дано не ме опровергаят“, заяви проф. Чобанов.

Той се спря и на бързо нарастващите цени на редица стоки, което всеки потребител усеща по джоба си.

„Инфлацията нараства. Най-общото обяснение е, че тя е резултат от пандемията, която създава много сериозни проблеми за икономиката, а това не може да не се отрази върху цените. В условията на пандемия имаме по-високи разходи. Загубите са по-големи и няма как цените да бъдат подтискани ниско“, каза икономистът.

Прави впечатление, че цените на плодовете и зеленчуците не падат, те са такива, каквито бяха в началото на сезона. Например, в момента доматите струват между 2 и 4 лв. - такива цени през август и септември са ненормални. Една от причините е, че производителите имат в резултат на пандемията по-високи разходи и няма как да държат цените по-високи.

В същото време националната статистика не отчита висока инфлация, каквото е усещането на гражданите.

„Често отварям сайта на НСИ и виждам какво отчитат. В момента инфлацията не надминава и 1%. Тя е изчислена на базата на една потребителска кошница, включваща най-често купуваните стоки и услуги. Но, аз използвам само една част от тях и това е с всеки един от нас. Моите разходи за потребителски стоки и услуги са различни от общите. Вашите също. Всеки отделен човек и даже групи от хора имат различни инфлационни индекси. Те ползват различни видове блага и на различни цени, защото един по-беден човек купува предимно по-евтини и некачествени стоки. По-богатият купува други стоки. Студентът има една потребителска кошница, пенсионерът – друга и т.н. На базата на различните потребителски кошници се получават различни нива на инфлацията. Затова на хората след като си напазаруват и си направят съответните сметки им се струва, че инфлацията е по-голяма от 1%, която се отчита от статистиката. Тя е към 2-3% поне. Но това е лично усещане, българската статистика е много добра и не може да се съмняваме в нейните данни“ , обясни проф. Чобанов, пред БГНЕС