Александър Йорданов

Слушам Корнелия Нинова как чака „доказателства” за химическите атаки на „животното” Асад и се сещам за „последния дъх на комунизма”. През лятото на 1989 г. всеки жител или гост на унгарската столица, можеше срещу 1 долар да си купи малка кръгла консервна кутийка, в която практични търговци на сувенири по улица "Ваци" бяха консервирали „последният дъх на комунизма”. Това бяха малки „Пандорини” кутийки(виж в галерия). И до днес пазя една такава „консерва” у дома и несмея да я отворя.
През лятото на 1989 г. все още в автомобилните гуми „Вида” 

имаше комунистически въздух под налягане

Някои нашенци така посрещнаха демокрацията – с комунистически въздух в гумите на своите „Москвичи” и „Лади”. Сега не е така. Нашенци карат западни автомобили и помпят гумите им с роден „евроатлантически” въздух. И Нинова диша такъв въздух, а синът ѝ в САЩ направо въздухоплава в американски въздух. Диша Нинова български въздух, но търси „доказателство” за въздуха в Сирия. Защо не се вдигне и отиде до Сирия, та да си донесе консервна кутийка с последния Асадов дъх? Ако е заета с важни партийни дела, нека изпрати сина си в Сирия да подиша и той вместо американски последния въздух на асадизма. Защото ми писна от 

червеното лицемерие

 Писна ми от платеното им русофилство, от цинизма им – да се тътрят на Запад, а да реват за Путин и Асад. Писна ми и от техните медийни слуги, и от ченгетата им, и от мутрите им. Затова и искам само едно: да вдишат последния дъх на Асад.