Най-добрият шпионин е този, когото никой не забелязва. Той не прави впечатление, тъй като издава секретна информация от местоработата си. Нищо повече не трябва да прави. И ако такъв шпионин е онова, което наричат “сива мишка”, то тогава шансовете са големи да не бъде разкрит, пише германският в. "Ди Велт".

Мелита Норууд, родена през 1912 г. и починала през 2005 г., е била незабележима.Тя шпионира почти 40 години за Съветския съюз, издава предимно резултати от британските ядрени изследвания.

Сега на екран излиза филмът “Тайната на един живот”, който разказва историята на Мелита Норууд, добила известност едва през 1999 г. Обществеността не можеше да повярва. Била ли е наистина топагентка? Да.

Москва й дава псевдонима “Хола” и тя остава вярна на Съветския съюз, независимо кой е начело на тази суперсила – Йозеф Сталин, Никита Хрушчов или Леонид Брежнев. Когато името й става известно на цялата нация и извън нея, възрастната лейди, която живее в къща недалеч от Лондон, е дълбоко изненадана. При това “Хола” действително е предавала всички британски ядрени тайни на Москва.

Най-вероятно тя е нанесла далеч повече щети, отколкото “Петорката от Кеймбридж” – вербуваните през 30-е години на миналия век от НКВД студенти от елитното висше училище Ким Филби, Доналд Маклийн, Гай Бърджис, Джон Кеърнкрос и Антъни Блънт.

Когато  Мелита Норууд е разконспирирана, вече е прабаба. Репортери обсаждат къщата й, тя заявява:

“Паметта ми вече не е тази, каквато беше.”

Други изявления обаче доказват обратното, тъй като “Хола” е признавала: “Пак бих го направила.” Пред Би Би Си обяснява предателската си дейност: “Исках да предотвратя заника на една система (съветската – б. р.), която осигуряваше на обикновените хора препитание, добро образование и здравеопазване.”

До сетния си ден тя е била убедена комунистка. Още като 20-годишна Мелита Сирнис е била въодушевена, че Сталин гарантира прехраната на милиони. Всъщност това е времето, когато в Украйна, Казахстан и други части на Съветския съюз милиони са оставени да измрат от глад.

Баща й, латвиецът в изгнание Александър Сирнис, по време на Първата световна война в Южна Англия издава социалистически вестничета. Той умира, когато дъщеря му е едва на 6 години. Тя обаче остава вярна на идеологията му. Едва навършила пълнолетие, Мелита встъпва в редовете на социалистическа партия, а след разцеплението й се присъединява към британските комунисти.

От 1932 г. работи като секретарка в British Non-Ferrous Metals Research Association. Става дума за металургично изследователско сдружение, което с годините завоюва ключова позиция в рамките на британската оръжейна индустрия и ядрените изследвания.

През 1937 г. Мелита започва да предава на водещ офицер от съветската тайна служба НКВД копия от документи, до които е имала достъп. Това не прави впечатление, тъй като в рамките на служебните си задължения е трябвло да прави копия за вътрешно ползване.

Най-вeроятно «Хола» е знаела далеч повече за британските ядрени изследвания с цел създаване на атомна бомба, отколкото министрите в следвоенните правителства.

По съображения за сигурност тогавашният премиер и наследник на Чърчил на поста Клемент Атли разпорежда членовете на кабинета да не бъдат уведомявани за британските ядрени секрети.

Не е ясно кои точно шпиони са предали на КГБ ключовата информация, позволила на Съветския съюз на 29 август 1949 г. да тества първата си атомна бомба – копие на онази, хвърлена над Нагазаки и причинила огромни разрушения и смърт. Дали е била Норууд? Или германският бежанец Клаус Фукс, работил като физик в американски изследователски център в Лос Анджелис? Или пък «детето чудо» Теодор Холл, най-младият учен в екипа на  западната програма за разработване на ядрени оръжия?

Във всички случаи ролята на Мелита Норууд е далеч по-значима от тази на семейство Етел и Юлиус Розенберг – членове на шпионска мрежа, разстреляни през 1953 г.

През 1965 г., след близо 30-годишна шпионска дейност, Мелита Норууд попада в полезрението на британското контраразузнаване. Няма последствия до пенсионирането й през 1972 г.

Разконспирирана е едва 27 години по-късно. През 1992 г. беглецът от КГБ Василий Митрошин пренася кашони с копия от секретни документи. Британските тайни служби Ми 5 и Ми 6 детайлно проучват документите, преди през 1999 г. Митрошин и историкът от Кеймбридж Кристофър Ендрюда да получат разрешение да публикуват книга по темата. Едва тогава обществеността узнава за предателството на Мелита Норууд.

Тя не е изправена на съд. Тогавашният британски вътрешен министър, лейбъристът Джак Стро реши, че поради напредналата си възраст 87-годишната Норууд не бива да бъде подвеждана под съдебна отговорност. Опозицията настръхна: “Държавна измяна не може да бъде амнистирана!”

Въпреки това Норууд умира през 2005 г. без да е била изправяна на съд.

Девет години след смъртта й появили се нови документи от съветски източници свидетелстват, че в Москва са оценявали “Хола” като далеч по-ценен източник на информация, отколкото “Петорката от Кеймбридж”.

(източник: КлубZ.бг)