„Книготерапията“ набира популярност като средство за подобряване на здравето на хората, но правилното ѝ прилагане зависи от избраната книгата и от това как я четем, пише Катарина Цимер за BBC 

През лятото на 2017 г. Елизабет Ръсел преминава през труден период. Това се случва по време на мъчен развод, който преживяват двамата ѝ млади тийнейджъри, докато тя все още е в разгара на дългогодишна депресия.

„Беше наистина, наистина стресиращо време“, спомня си Ръсел, учителка и библиотекарка в начално училище в Кънектикът, САЩ.

Но тогава в интернет тя попада на нещо, наречено „креативна библиотетерапия“, което предлага персонални препоръки за четене на художествена литература, за да се подобри психичното здраве. 

Заедно с това тя непрекъснато попада на името Ела Бертхуд, библиотерапевт от Съсекс, Великобритания, която е съавтор на книгата „Лечение с романи“ за подобни литературни средства, подобряващи здравето. Ръсел, която е запален читател, веднага решава да я изпробва това.

След като разпита Ръсел за нейните навици за четене и я интервюира за това какви са нейните предизвикателства, Бертуд ѝ изпрати списък с книги за четене, свързани с живота на Ръсел. Много от тях представят герои, които се справят с трудни брачни казуси, като „Джордж и Лизи“ от Нанси Пърл. „Просто бях изумена“, спомня си Ръсел.

Ученето от уроците и грешките на измислените герои ѝ помага да осмисли преживяванията си и я кара да се чувства по-малко самотна. „Това отвори нещо в мен, което трябваше да бъде отворено и излекувано“, споделя тя.

В Обединеното кралство и в други страни библиотерапията - четене на нехудожествена литература и книги за себепомощ – набира популярност като средство за подобряване здравето на хората, подпомагане избора при вземането на трудни житейски решения и дори за лечение на специфични психични състояния.

Въпреки че ползите от литературата за самопомощ са добре описани, застъпниците на основаната на художествена литература или „креативна библиотетерапия“ твърдят, че и тук има подобни предимства.

Те твърдят, че потапянето в дълбоки, измислени светове – които често отразяват реалистични преживявания – помага на читателите да обработят емоциите си, да открият стратегии за справяне или просто да си осигурят моментно бягство от ежедневните неволи.