В градчето Ипсала в провинция Одрин днес е организирана тържествена церемония за достигането в Европа на Трансанадолският газопровод (TANAP) за доставки на газ от Каспийско море до Гърция и Италия. Турция покани за събитието в 14 часа българския министър на енергетиката Теменужка Петкова, съобщава "Дневник".

Става дума за въвеждане в експлоатация на европейския участък на част от инфраструктурата на Южния газов коридор, в който финалната част е Трансадриатическият газопровод (TАP). Връзката с коридора ще е междусистемната газова връзка Гърция-България, който по последни данни трябва да заработи в края на 2020 г. По тази връзка газ могат да получават още Румъния, Молдова и дори Украйна.

Идеята за TANAP се ражда преди 20 години след откриването на голямото газово находище Шах-Дениз (залежи от 1.2 трлн. куб. м) в шелфа на Азербайджан в Каспийско море. По това време бившите социалистически страни вече са започнали газови доставки от Западна Европа и през 2000 г. е дадено началото на обсъждане как азербайджанският газ да достигне Европа и да намали енергийната зависимост от Русия.

Декларацията на Европейския съюз за Южния газов коридор е подписана в Прага през май 2009 г. Тя предвижда след преминаването на тръбата през Турция да има 3 варианта за продължаването към Европа:

- Nabucco (Турция-България-Румъния-Унгария-Австрия);
- ITGI (Турция-Гърция-Италия);
- TAP (Турция-Гърция-Албания-Италия).

Тогава се обмисляха и два варианта за запълване на TANAP - само от Азербайджан или и с добавяне на връзка към Ирак според идеята за Nabucco. В един момент се появи и версия за свързване през Каспийско море с големите газови залежи на Туркменистан.

През 2013 г. беше одобрено разширяването на открития през 2007 г. Южнокавказки газопровод между Азербайджан и Турция, като част от началото на Южния газов коридор. Общата дължина до ЕС е 3500 км, а тогавашният капацитет е 10 млрд. куб. м годишно. Русия коментира, че този обем е "достатъчно незначителен за Европа" и че TANAP няма да попречи на руските газови проекти в района.

През 2015-2018 г. разширението на Южнокавказкия газопровод достигна обем от 28 млрд. куб. м и цена от около 3 млрд. долара. Известен още като Баку-Тбилиси-Ерзурум, той е дълъг почти 700 км и при откриването му през 2007 г. бе с капацитет от 8 млрд. куб. м годишно. В момента най-големите дялове в собствеността му имат британската ВР (28-83%), турската ТРАО (19%) и малайзиската Petronas (15.5%), а руската "Лукойл" има 10%.

В Турция TANAP започва от Карс, преминава 1850 км през цялата страна, влиза в Европа при Дарданелите и се свързва с ТАР в Гърция при Кипои. Капацитетът му днес е 16 млрд. куб. м (6 млрд. от тях ще остават в Турция), може да бъде увеличен до 60 млрд. куб. м.

Строителството отне малко повече от 3 години (17 март 2015 - 12 юни 2018 г.), разходите са в рамките на около 8 млрд. долара. Основен акционер е азербайджанската държавна компания "Южен газов поток" (51%), турската държавна петролно-газова BOTAS (30%), ВР (12%) и др.

От гръцката граница на запад следва TAP, който трябва да заработи догодина. Това е идея от 2003 г., а през 2007 г. в Швейцария е регистрирана и компанията за реализирането му Trans Adriatic Pipeline (TAP) AG.

Лидерите на Гърция, Албания и Италия подписват междудържавното споразумение за изграждане на 13 февруари 2013 г. в Атина. Същата година в Тирана меморандум за сътрудничество подписват правителствата на Албания, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.

Строителството започва на 17 май 2016 г. в Гърция с проектни разходи от 6 млрд. евро и по трасе с дължина 878 км, финалните 7 от които са в Италия до село Сан Фока в провинция Лече. Газопроводът трябва да тръгне с капацитет 10 млрд. куб. м., който може да се удвои.