Евлоги Станчев

В края на миналия месец, като част от подготовката за т.нар. „Ден на победата“ на 9 май, руските окупатори откриха новопостроен паметник в окупирания украински град Мариупол. На заден план могат да бъдат видени все още стоящите руини на унищожения от руснаците крайморски град.

Мемориалът носи официалното название „Мариупол – град на военна слава“ и има за цел да внушава на новозаселените руски жители една подчертано пропагандна руска версия за историята на напълно разрушения град на Азовско море. Основният компонент от паметника, неговата стела, е подарък от Санкт Петербург, с който Мариупол, беше официално „побратимен“ от руските окупационни власти. Комплексът съдържа също мемориални плочи, на които може да прочетете послания като: „На 20 май 2022 г. въоръжените сили на Руската федерация и Народната милиция на Донбас освободиха град Мариупол от нацистите“. На церемонията по откриването на паметника присъстваха лица като Александър Беглов (губернатор на Санкт Петербург) и Денис Пушилин (ръководител на т.нар. „донецка народна република“).

Цялата пропагандна символика на този паметник е ориентирана изцяло около идеите за руската история, руското „освобождение“ и най-вече руската „победа“ в Мариупол.

Какво обаче представлява тази „победа“ в град

чиято разтърсваща трагедия привлече вниманието на цялата международна общественост преди три години? Важно е да се говори за това – сега, когато все повече се очаква бъдещ „мир“, който по всяка вероятност обаче ще забрави за руските престъпления в Мариупол. И особено днес, в навечерието на третата годишнина от края на героичната съпротива на украинските защитници в този град-мъченик.

„Победата“ на руските окупатори доведе до тоталното унищожение на един близо половинмилионен град в Донецка област на Украйна. По време на продължилата три месеца руска обсада на Мариупол над 90% от градската инфраструктура беше разрушена вследствие на постоянните руски бомбардировки и артилерийски обстрели. Цел на руските нашественици бяха предимно цивилни обекти – сред стотиците жилищни сгради в града почти не остана блок, който да не е разрушен или силно повреден. Детайлно разследване на Хюман Райтс Уоч показа, че всички 19 градски болници, както и 86 от общо 89-те учебни заведения в Мариупол са били напълно унищожени. Също така руската армия блокира пътищата за евакуация и възпрепятства влизането на конвои с хуманитарна помощ, което предизвика една от най-мащабните хуманитарни катастрофи в рамките на един град в по-ново време.

руската „победа“ в Мариупол означаваше също смърт в невъобразими за мисленето на съвременния човек количества. русия е отговорна за извършването на множество военни престъпления в града, особено срещу цивилното население – всички си спомнят със свито сърце обстрела срещу родилния дом на 9 март или удара срещу градския драматичен театър на 16 март, при който бяха убити над 600 души, много от които деца. В месеците по време на и след обсадата се появиха няколко нови гробища (включително масови гробове) в и около Мариупол, които бяха изследвани чрез сателитни технологии. Въпреки че различни източници посочват противоречиви данни за броя на убитите в града (от 8,000 до над 25,000), действителната цифра вероятно е в пъти по-катастрофална – изтекли данни от моргите в града говорят за над 88,000 жертви, мнозинството от които цивилни. Уви, едва ли някога ще разберем с

точност мащабите на смъртта в Мариупол

 – руските окупационни власти блокираха всякакъв достъп на разследващи екипи и направиха всичко възможно, за да заличат следите от престъпленията на своята армия. Освен това други 50,000 жители на града бяха насилствено депортирани в русия или в други окупирани територии на Украйна, което представлява нарушение на чл. 49 от Женевската конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война.

Въпреки опитите на кремъл да постави идеологическата си щампа върху опустошения Мариупол, истината за разрушенията, за смъртта и страданията нито може да бъде заличена, а още по-малко забравена. Случилото се в този град през пролетта на 2022 г. беше онзи момент, когато светът се ужаси, макар и с огромно закъснение, от истинското лице на руските варвари. У нас обаче, цели три години след руските зверства в Мариупол, обществото ни не просто е

заразено с разсейките на руската пропаганда и дезинформация

 – тук лъжата, прикрита като „другата гледна точка“, продължава да формира светогледа на хиляди наши сънародници. И до днес жалки подобия на журналисти разполагат с комфорта на националния ефир, откъдето заявяват най-открито, че руската касапница в Буча е „инсценировка“, скъпоплатени руски пропагандатори стават евродепутати, а от банките на най-престижния университет в страната студентите по история могат да чуят, че „победата в Мариупол“ символизира „руското завръщане“. Трудно е да се намерят по-категорични свидетелства за

моралната атрофия на нашето общество

Тази тежка диагноза изисква всекидневна борба в името на истината, в името на България. И много, много чистене.

Мариупол, градът, в който беше пролята толкова много украинска кръв, е и винаги ще бъде Украйна. А русия, в настоящия си озъбен нацистки вид, не би могла по никакъв начин да изкупи вината си за изличаването на този град от лицето на земята.

Бог да прости и упокои душите на десетките хиляди мариуполчани, унищожени от руската терористична държава! Никога няма да простим!