Дейвид Игнейшъс, в. Вашингтон пост

Ето едно скандално съждение: Президентът Тръмп принципно е прав, че светът е твърде опасен и че САЩ трябва да водят мирни преговори с - нека видим - китайския президент Си Цзинпин, севернокорейския лидер Ким Чен-ун, руския президент Владимир Путин и други автократи, които създават главоболия.

Американските ценности ни подсказват да се противопоставяме на недемократичната политика на тези лидери и на опетнените от кръв техни побратими - филипинския президент Родриго Дутерте и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган. Интересите ни обаче казват да избягваме войни и да търсим споразумения, когато е възможно.

Проблемът е, че отвъд изтърканите фрази “Защо не можем да се разбираме по-добре” Тръмп не предлага ясни идеи за намаляване на съответните напрежения. Представете си, че всички лоши момчета се явят на масата за преговори и кажат: добре, да се договорим. Тръмп е все още толкова неопитен (а администрацията му, за съжаление - така непопълнена), че съм сигурен, че не знае отговора.

Подходът на Тръмп на равновесие на силите изглежда чудат в настоящето, когато старият ред съвсем очевидно е рухнал. Той обаче е достатъчно наивен, донякъде като Роналд Рейгън, за да мисли, че не се нуждае от всичките тези войни и че той е човекът, който може да оправи нещата. Със сигурност това обяснява странния му коментар как Андрю Джаксън (неговия идеал за его) е можел да предотврати Гражданската война. Този коментар е израз на собственото желание на Тръмп да предотвратява войни.

Подходът на Тръмп на равновесие на силите изглежда чудат в настоящето, когато старият ред съвсем очевидно е рухнал. Той обаче е достатъчно наивен, донякъде като Роналд Рейгън, за да мисли, че не се нуждае от всичките тези войни и че той е човекът, който може да оправи нещата. Със сигурност това обяснява странния му коментар как Андрю Джаксън (неговия идеал за его) е можел да предотврати Гражданската война. Този коментар е израз на собственото желание на Тръмп да предотвратява войни.

Смущаващите дипломатически коментари на Тръмп напоследъкбяха непостоянни като променлива графика. Миналата седмица тойговореше за “голям, голям конфликт” със Северна Корея, като преди това постави под въпрос разсъдъка на нейния лидер. След това Тръмп обаче заяви в понеделник, че ще е “чест” за него да разговаря с Ким “при подходящите обстоятелства”.

По време на кампанията за президентските избори през 2016 г. Тръмп обвиняваше Китай в “изнасилване” на Америка и заплаши отначало да се откаже от подкрепата на политиката за един Китай. Сега обаче Пекин е крайъгълният камък на неговата стратегия за справяне със Северна Корея. Някои специалисти за Азия се опасяват, че той едва ли не е прехвърлил някои аспекти на политиката на китайския лидер Си Цзинпин, както изглежда неговия
нов най-добър приятел.

Опитите му да се покаже приятелски настроен към противниците включиха също телефонен разговор с Путин (който иначе е обект
на разследване от ФБР за организиране на тайна операция за дестабилизиране на американската политическа сцена). Превъзнасянето и фалшивото ласкателство са част от дипломатическия арсенал (Попитайте Хенри Кисинджър). Тези методи обаче рядко са били прилагани толкова прекомерно, както от празнословния Тръмп. След няколко часа в Мар а Лаго Си беше обявен за “много добър човек”. По-късно машината за сапунени мехури беше насочена към Ким, за когото Тръмп каза, “че му сече пипето”, защото знае как да държи властта.

Главната амбиция на Тръмп да разклати статуквото има смисъл, но нека изложа някои възражения:

- Тръмп е прекалено суетен и самомнителен в подхода си. Всички президенти вярват във въздействието на тяхната личност, но самохвалството на Тръмп рискува да го направи да изглежда смешен. Той е твърде нетърпелив за бързи победи. Страните ще го подхранват с хвалебствени коментари и както изглежда отстъпки - с надеждата да го обвържат към дневния си ред. Това вече се е случвало до известна степен с Китай, който въвлече САЩ в своята
структура за опазване на китайските интереси в Азия.

- Той е твърде неопитен да разчита на вътрешните си инстинкти. А и, откровено казано, инстинктите му не са на особено образован човек. Помощници, които изготвят справки за екипа му, остават удивени, че Тръмп вероятно никога преди не е мислил за ядрения арсенал на САЩ или за оплетеността на
китайско-корейската история. Хари С. Труман е прочел цяла библиотека исторически книги преди неочакваното си президентство. Не и Тръмп.

- Той е така заплашителен в началото на преговори и толкова приспособим по-късно, че рискува да бъде възприет като човек, който може да бъде подхлъзнат. Потенциалните противници се научават да изчакват Тръмп. Опитът им подсказва, че ако изчакат, бурята Туитър ще отшуми от само себе си. Веднъж след като това впечатление се установи, се превръща в сериозен проблем - насърчаващо президента да предприема необмислени рискове само за да възвърне донякъде неговата непредвидимост.

- Той трябва да мисли повече за процеса. Да си представим, че Северна Корея обяви утре, че спира ядрените тестове и се връща на масата за преговори. Каква позиция ще заемат САЩ? Бих искал да станем свидетели на рамка като преговорите “две плюс четири”, които доведоха до обединението на Германия през 1990 г., т. е. преки преговори за изграждане на доверие и а примирие между Северна и Южна Корея, съпроводени от подкрепяни от САЩ,
Китай, Русия и Япония разговори за превръщане на полуострова в зона, свободна от ядрени оръжия,. Дали екипът на Тръмп има подобна стратегия? Кой знае?

Това, че Тръмп с експлозивния си характер отвори вратата за дипломация, е полезно. Какво обаче ще последва? Няма значение, ако се стигне до “да”. Но дали екипът на Тръмп знае как би изглеждало едно “да”?

Източник: БТА