Луси Обур, Анализ за АФП

Фокус върху Марс, а не върху Луната? Новият мандат на Доналд Тръмп, придружен от неговия съветник Илон Мъск, ръководител на SpaceX, може да бъде синоним на „Голям взрив“ за американската космическа програма.

Двамата милиардери, които не се страхуват да разтърсват нещата, споделят и амбицията за създаване на история - една от атракциите на завладяването на космоса.

Секторът очаква

„пътуване с влакче в увеселителен парк“,

обобщи Джордж Нийлд, президент на компания, която насърчава частните космически дейности.

„Хората се стягат и се надяват на най-доброто“, добави той.

Интересът на Доналд Тръмп към космоса не е нов: по време на първия си мандат той създаде военно космическо командване и възроди консултативен орган, оглавяван от вицепрезидента - Националния космически съвет.

Преди всичко, именно по време на първия му мандат беше обявена програмата „Артемида“, чиято цел е да върне американците на Луната (през 2026 г.), за да се подготвят за мисии на Марс.

Още тогава обаче републиканецът беше скептично настроен относно ползата от завръщането на Луната преди Марс.

По време на предизборната кампания Доналд Тръмп обеща: „Искаме да достигнем Марс преди края на мандата ми“.

Постижима цел според оптимиста Илон Мъск, който е обсебен от Червената планета.

Затова според Джордж Нийлд програмата „Артемида“ би могла да бъде поне „ускорена“ или дори „отменена“: „Биха могли да обърнат страницата и да кажат: забравете за Луната, бяхме там, нека се съсредоточим върху Марс“.

Подобно решение би било земетресение за тази програма, която е на стойност над 90 милиарда долара.

Екипажът на „Артемида 2“, който трябва да обиколи Луната за първи път след „Аполо“ (без кацане), трябва да излети през септември 2025 г.

Но това пренасочване към Марс може да бъде смекчено от риска Китай - който Доналд Тръмп безмилостно атакува - да се установи сам на южния лунен полюс, който също е

цел на мисиите „Артемида“

Въпросът за превозното средство за тези мисии също е на дневен ред. Новата ракета SLS на НАСА, която понастоящем е планирана за тази роля, е презирана от Илон Мъск, защото не е за многократна употреба и следователно е много скъпа. За разлика от тежкотоварната ракета-носител Starship, разработена от неговата компания SpaceX.

В нощта на президентските избори Доналд Тръмп се възхити от способностите на Starship в победната си реч.

Може ли тази частна ракета да замени ракетата носител на НАСА? Надигат се някои гласове в защита на предимствата на тази идея.

Но хипотезата повдига и въпроса за конфликти на интереси, произтичащи от новото влияние на Илон Мъск, който похарчи десетки милиони долари за кампанията на републиканеца.

Комисията на Мъск може да препоръча и намаляване на броя на центровете на НАСА - в момента те са десет в цялата страна.

Според Джордж Нийлд това е „вероятно добра идея“, но в миналото тя е „срещала съпротива“, като сенаторите са се опасявали от загуба на свързани с това работни места в техните щати.

И макар че космосът отдавна е политически неутрален, участието на Илон Мъск може да предизвика

протест от страна на демократите

Какво ще се случи например с мисиите на НАСА, свързани с изменението на климата?

Очаква се назначаването на новия ръководител на НАСА да даде първоначална представа за посоката, в която ще поеме агенцията. Все още не са оповестени никакви имена.

По време на първия мандат на Тръмп Джим Брайдънстайн, бивш избраник на републиканците, беше смятан за човек, който е свършил ефективна работа на този пост.

Още повече, че той бе издигнат начело на комисия, натоварена с борбата с бюрокрацията и насърчаването на „ефективността на правителството“ - включително и на агенциите, които имат пряка връзка със SpaceX.

Мъск редовно се оплаква от бавността на авиационния регулатор (FAA) при разрешаването на излитанията на Starship, особено заради екологичните стандарти - които той би могъл да се изкуши да реформира.

Компанията му има големи договори с НАСА, чиито астронавти превозва до Международната космическа станция от 2020 г., и с Пентагона, чиито сателити изстрелва. Подписани са и договори с нейната услуга Starlink, която осигурява интернет от космоса.

Според Доналд Тръмп Илон Мъск „ще предоставя съвети и насоки извън правителството“.

Неясна формулировка, целяща „размиване на границите“, за да се заобиколят „правилата за конфликт на интереси“, критикува професорът по право Катлийн Кларк. Тя се опасява, че на Мъск ще бъде позволено „да се намесва във възлагането на договори или в прилагането на нормативни актове“. | БГНЕС



.