В разговор с британското издание Daily Mail Donald Trump заяви, че военните действия могат да продължат до четири седмици. Почти едновременно с това, в отделно интервю за The New York Times той допусна, че операцията може да надхвърли едномесечен срок, ако поставените цели не бъдат постигнати в рамките на първоначалния план.

По темата за военните ресурси президентът увери, че Съединените щати и Израел разполагат с достатъчно боеприпаси за продължителна кампания. Пред CNBC той заяви, че „няма да е трудно“ да се поддържа темпото на операцията, тъй като съюзниците имат „огромно количество боеприпаси“. Тръмп подчерта още, че действията се развиват „по-бързо от очакваното“. В същото интервю той обяви, че 48 ирански лидери са били убити — твърдение, което към момента не е независимо потвърдено от други официални източници.

Паралелно с военните действия, по думите на президента, се водят и разговори с представители на иранското ръководство. В интервю за списание The Atlantic той посочи, че комуникационните канали не са прекъснати, което подсказва възможност за дипломатически изход или поне за паралелна политическа стратегия.

Пред The New York Times Тръмп очерта сценарий, който анализатори сравняват с развитието на кризата във Венецуела — отстраняване на върховния лидер, но запазване на държавната структура и обществения ред. Той представя военния конфликт като акт на защита на националната сигурност, аргументирайки се с ядрените амбиции на Иран и потенциалната заплаха, която според него те представляват.

Тази позиция обаче среща критики в самите Съединени щати. Според анализ на The Washington Post публично не са представени убедителни доказателства за непосредствена и директна заплаха, която да оправдае военна ескалация от подобен мащаб. Подобна линия се откроява и в коментари на CNN, където се подчертава липсата на ясни данни за неизбежен пробив на Иран към ядрено оръжие в краткосрочен план.

Общественото мнение в САЩ остава разделено. Данни от проучване, цитирано от Reuters, показват, че 43% от американците не одобряват конфликта, като подкрепата и несъгласието до голяма степен следват партийни линии. Това поставя администрацията в сложен вътрешнополитически контекст, особено ако операцията се окаже по-дълга и по-скъпа от първоначално очакваното.

От своя страна израелски представители, цитирани от BBC News, определят координацията със САЩ като „безпрецедентна“ и подчертават, че целта е не само ограничаване на иранските военни способности, но и стратегическо отслабване на режима.

Комбинацията от уверения за бърз напредък, възможност за продължителна кампания и паралелни дипломатически контакти очертава сложна и все още динамична стратегия. Дали конфликтът ще остане ограничена военна операция или ще прерасне в по-мащабна регионална криза, засега остава открит въпрос с потенциални дългосрочни последици за Близкия изток и глобалната сигурност.