NYT: Тръмп представи пред ООН визия за мощта на САЩ, в която на победителя принадлежи "плячката"
"..неговата реплика „на победителя принадлежи плячката“ изглеждаше прокарана от времето на американската дипломация с канонерки преди повече от век. Тръмп заяви, че правителството на Куба ще падне, по един или друг начин.
Трибуната на Организацията на обединените нации беше необичайно място лидерът на световна суперсила да заплаши с унищожение ислямската република Иран или да заяви, че в друг конфликт плячката принадлежи на победителя, коментира The New York Times
И все пак точно това направи президентът Тръмп във вторник, заплашвайки Иран, ако не успее да сключи сделка за прекратяване на война, която се проточи много по-дълго, отколкото Тръмп очакваше, и оправда претенциите си върху венецуелските петролни резерви, след като американските сили свалиха лидера им.
Тръмп отдавна ясно е заявил, че не се интересува много от Организацията на обединените нации, институция след Втората световна война, която той отхвърля като остаряла и неефективна. Но речта му при годишното откриване на Общото събрание се свеждаше до чисто американско отхвърляне на концепцията, залегнала в основаването на ООН през 1945 г.: да „спаси идните поколения от бича на войната“.
Уставът на световната организация, написан до голяма степен от Съединените щати, изрично забранява на членовете да заплашват или използват сила срещу териториалната цялост на дадена държава, освен ако не действат в самозащита или с разрешението на ООН.
По отношение на Иран, Тръмп ясно заяви, че той и само той ще реши дали да сключи сделка с лидерите в Техеран или да „унищожи ислямската република“.
Възможно е това да е било до голяма степен тактика за преговори. Малко по-късно американски представители тихомълком се срещнаха с иранци, които също бяха в Ню Йорк за откриващата се сесия, въпреки че не беше ясно дали е постигнат някакъв напредък или дали самият Тръмп ще се срещне с висши ирански представители.
Но заплахите му не се ограничаваха само до войната, която поглъща президентството му от месеци, откакто Съединените щати и Израел започнаха атаки срещу Иран. Той обеща, че правителството на Куба ще падне, по един или друг начин.
И ако неговата реплика „на победителя принадлежи плячката“ изглеждаше прокарана от времето на американската дипломация с канонерки преди повече от век, това сякаш не притесняваше президента. Тръмп ясно заяви, че е готов да използва силата на американските военни не само в полза на осигуряването на критични ресурси, като огромните петролни запаси на Венецуела, но и за да реализира печалба.
Коментарите на Тръмп дойдоха в момент, когато той изглежда по-изолиран от всякога от традиционните си съюзници и когато американците казваха в социологическите проучвания, че категорично не одобряват външната му политика. Но нищо от това сякаш не накара Тръмп да се отдръпне от пламенните заплахи, които той съчета с военни действия през втория си мандат.
Дори по стандартите на Тръмп, речта сякаш пренебрегваше основополагащата цел на ООН, институция, която той отдавна осмива като неефективна и неподходяща за справяне със съвременните проблеми на света.
Това наподобяваше публикация в социалните мрежи по-рано тази година, в която той заплаши да унищожи иранската цивилизация. Но беше стряскащо да се чуят толкова ясни заплахи от трибуната на Организацията на обединените нации. Изглежда, че това е било намерението на президента, тъй като той приветства предприемането на действия, от които предишни президенти и самата ООН се въздържаха.
„Ще бъде ли сключена сделка с Иран, която да им позволи да възстановят и създадат далеч по-велика държава от всякога, може би една от най-великите в Близкия изток или дори в света?“, попита Тръмп, преди да повдигне съвсем различна перспектива, без видими усилия да направи разлика между ръководството и военните на страната и нейните цивилни. „Или да унищожа Ислямската република и да го направя бързо, без никога повече да им давам шанс да убиват и унищожават хора и държави?“
„Да ги вкарам ли в ада без шанс за оцеляване и без надежда за бъдещо величие или поколения?“, каза Тръмп от подиума на Общото събрание, където световните лидери обикновено се представят като защитници на мира. Той не спомена разочарованието си от това, че война, за която се хвалеше, че ще продължи само дни или седмици, сега се е проточила до малко под седем месеца.
Накратко, речта му сякаш възприемаше основната доктрина от втория му мандат: че Съединените щати ще използват комбинация от огромна военна и икономическа мощ, за да задоволят собствените си цели – и за да укрепят националната икономика – вместо да се справят с болезнената, често бавна дипломация на сключване на сделки и икономическа принуда. Но той не призна ролята на международни организации като ООН и сякаш предложи те просто да застанат зад Съединените щати.
По-късно в речта си той промени курса, отбелязвайки в списъка конфликти, които твърди, че лично е разрешил, и се похвали, че е спасил милиони животи, като се е намесил, за да предотврати война между Пакистан и Индия. И малко след като Тръмп заплаши Иран с унищожение, неговите собствени помощници се срещнаха в продължение на три часа с ирански представители. Не беше ясно какво, ако изобщо нещо, е постигнато.
Това възхваляване на мощта над принципите се основава на убеждение, за което Тръмп говори в интервю за „Ню Йорк Таймс“ по-рано тази година, когато отхвърли международното право като ограничение за действията си. Единственото ограничение на властта му, каза той, е „моят собствен морал, моят собствен ум - това е единственото нещо, което може да ме спре“.
Венецуела беше може би най-яркият пример. Той приветства бързината, с която силите за специални операции нахлуха в Каракас, грабнаха Николас Мадуро и съпругата му от леглото им и ги отведоха в център за задържане в Бруклин, само на няколко мили от мястото, където Тръмп говори.
Сенатор Анди Ким, демократ от Ню Джърси, разкритикува Тръмп за това, че се рекламира едновременно като президент на мира и като такъв, който може да унищожи цяла нация.
„Тръмп никога не пропуска възможност да се унижи пред света“, каза Ким в публикация в социалните мрежи. „Войната му в Иран е пълен провал и американският народ плаща цената.“
И от подиума други световни лидери критикуваха Тръмп, без да споменават името му. Президентът Еманюел Макрон от Франция, нация, съюзена със Съединените щати след Американската революция, осъди глобалното отстъпление към „закона на джунглата“. Президентът Луис Инасио Лула да Силва от Бразилия, първият световен лидер, който говори във вторник, заяви, че демокрацията е „отново застрашена“ и – без да споменава операцията на САЩ срещу Мадуро – настоя, че венецуелският народ има право на самоопределение. Тръмп настоя, че не е подходящият момент за избори в страната.
Последните проучвания показват, че американците не са съгласни с подхода на Тръмп. Анкета на CиЕн Ен, проведена миналата седмица, показа, че 29% от пълнолетните американци одобряват начина, по който Тръмп се справя с външните работи; 71% казват, че не одобряват - достигайки или надвишавайки нивата на неодобрение, с които президентът Джордж У. Буш се сблъска през 2006 г., когато войната в Ирак се разгръщаше.
Но за Тръмп действия като залавянето на лидера на Венецуела и предявяването на претенции върху нейния петрол бяха ясни победи. „Това беше война, но е може би най-голямата сделка, сключвана някога“, каза той. „Ако е необходимо, ще използваме несравнимата си военна мощ, за да защитим жизненоважните национални интереси на Съединените щати.“
Тръмп също така определи Куба като „провалена държава“, която скоро ще падне. „Няма да позволим на убежище за чуждестранни противници да заплашват Америка на нашия праг“, каза Тръмп, което накара кубинските представители да напуснат Общото събрание.
„Правителството на САЩ доказва, че не е способно да приеме, че Куба е и има право да бъде напълно независима и суверенна държава“, заяви по-късно в социалните мрежи кубинският външен министър Бруно Родригес Пария. „Куба не е заплаха нито за САЩ, нито за която и да е държава.“
Тръмп също приветства неотдавнашното споразумение на администрацията си за Гренландия . По-рано тази година той заплаши с пълно превземане на огромния остров, за който се смята, че има големи подземни запаси от редкоземни минерали, използвани за производството на батерии, електрически превозни средства и други високотехнологични продукти.
И все пак перспективата САЩ да завземат полуавтономна територия предизвика силна реакция от европейските лидери и почти преобърна западния алианс.
След като постигна споразумение с Дания и Гренландия за територията, Тръмп заяви пред събралата се тълпа, че планира да построи две нови военни бази в Гренландия - нещо, което Съединените щати биха могли да направят през предишните десетилетия съгласно съществуващ договор.
Речта на Тръмп беше и промяна от предишните му изказвания към ООН , които бяха посветени на обиди към световните лидери и критики към тях за собствената им политика. „Вашите страни отиват по дяволите“, каза Тръмп от подиума миналата година.
Но сега, изправен пред война в Иран, която няма признаци за скорошен край и която подхранва недоволството сред собствените му поддръжници в Съединените щати, Тръмп премина от това да поучава международната организация към ефективното „продаване“ на собствените си действия – които се оказаха изключително непопулярни сред много американци и съюзници в чужбина.
„Надявам се европейците да осъзнаят, че целта на Иран е била да завърши безумния си стремеж към ядрена бомба“, каза Тръмп в отговор на някои от световните лидери, които критикуваха войната в Иран. „Ако бяха успели, този зъл режим щеше да бъде свободен да сее терор и смърт завинаги.“
Декларацията, че Иран строи ракети, които могат да достигнат Европа, не съвпадаше с по-ранните му хвалби за унищожаването на иранската ядрена програма.
Тръмп се похвали за прекратяването на войната в Газа, въпреки че хуманитарните условия там остават тежки , а планът за разоръжаване на "Хамас" и изтегляне на израелските войски е в застой от месеци.
Тръмп също така атакува Международния наказателен съд, който издаде заповед за арест на премиера на Израел Бенямин Нетаняху заради войната в Газа, като го определи като „престъпна институция“.
Международният наказателен съд (МНС) е създаден с договор от 1998 г., за да разследва и съди хора за военни престъпления, геноцид, престъпления срещу човечеството и престъпление агресия. Съдът не може да прилага решенията си и разчита на държавите членки да задържат хора, обвинени в престъпления.
Тръмп призова всички членове на Международния наказателен съд незабавно да подадат оставка.
Докато ООН заявяваше, че изменението на климата е екзистенциална заплаха и издигна въпроса за изкуствения интелект начело в дневния си ред, Тръмп отново предприе различен подход. Изменението на климата не е нищо повече от „измама“, каза Тръмп.
И Съединените щати отхвърлиха „всеки опит за изграждане на глобалистка схема за контрол“ на изкуствения интелект.
Тръмп предложи една промяна в начина, по който светът подхожда към изкуствения интелект, която използваше склонността му към брандиране.
„От този момент нататък всички документи на Съединените щати и, да се надяваме, на света, ще бъдат променени, за да използват много по-точния термин „супер“, за разлика от „изкуствен“, каза Тръмп. „Така че това е суперинтелект.“
След това Тръмп призова лидерите да наричат развиващата се технология „СИ“. Дали ще го направят, каза той, би било тест за влияние на световната сцена - въпрос, който изглежда постоянно е в ума на президента. „Да видим дали имам някаква власт“, каза Тръмп. „Може би имам, а може би не. Ще разберем съвсем скоро.“/БГНЕС
Още от Свят
Русия удари бензиностанции и складове в Киев, убивайки човек и ранявайки няколко души
Русия удари бензиностанции и складове в Киев с дронове, ранявайки няколко души и убивайки
Експерт чертае тревожен сценарий за Европа тази зима
Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочва на енергиен форум какви са конкретните причини за тежката зима, която се очертава пред европейците
ЕС предупреждава в Ню Йорк: Ситуацията в Западния бряг унищожава шансовете за мир в Близкия изток
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща призовава за възстановяване на легитимността на Палестинската автономия чрез избори