Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарича природозащитниците „терористи“. И все пак той е отговорен за унищожаването на повече петролна и газова инфраструктура и вероятно за по-голяма част от търсенето на изкопаеми горива, отколкото най-оптимистичният екотерорист би могъл да си представи и в най-смелите си мечти, пише Bloomberg.

Като започна война с Иран, президентът, който е враждебно настроен към енергийния преход, може неволно да се окаже един от най-големите му поддръжници.

На събитие в Белия дом миналата седмица, на което бяха представени нови селскостопански инициативи (и сайт, наречен по някаква причина OnlyFarms), Тръмп се разбунтува срещу екологичните разпоредби, които, според него, са нанесли сериозни вреди на фермерите и страната.

„Еколозите, искам да кажа, че са терористи“, заяви той, добавяйки: „Те бяха терористи. Аз ги наричам екологични терористи“.

Дори докато говори, десетки петролни и газови находища, тръбопроводи, рафинерии и експортни терминали остават повредени в Близкия изток благодарение на войната, която Тръмп и Израел започнаха през февруари.

Пълното възстановяване на тази инфраструктура ще отнеме години.

Иран отговори на войната, като затегна своя контрол над Ормузкия проток, прекъсвайки доставките на петрол и рафинирани продукти в световен мащаб, равняващи се на повече от 20 млн. барела на ден, изчислява анализаторът от Bloomberg Opinion Хавиер Блас.

Това включва и една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).

Освобождаването на запаси, пренасочването на петрол през тръбопроводи към Червено море и други спешни мерки компенсират част от този недостиг. Но светът все още е с 12 млн. барела на ден по-малко от количеството замърсяващо гориво, с което икономиката му е свикнала.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-икономически болезнена ще бъде загубата на тези барели. След като правителствата изчерпат мерките за спешна помощ, следващата стратегия е да свият търсенето на петрол. Този процес вече е започнал в азиатските и африканските икономики, които зависят най-силно от горивото от Близкия изток. Филипините обявиха четиридневна работна седмица. Пакистанците гледат крикет мачове по телевизията, вместо да шофират до стадионите. Южен Судан ограничава доставките на електроенергия.

Подобно на унищожаването на търсенето, което съпътстваше пандемията, това ще нараства по мащаб, докато непосредствената причина - в този случай енергийният шок, причинен от войната с Иран - продължава. Рискът е нова глобална рецесия.

И точно както краткия спад на икономическата активност и емисиите на парникови газове, причинен от коронавируса, ударът от войната с Иран върху търсенето на енергия няма да бъде постоянен, освен ако всички не се съгласим да живеем в икономика, задвижвана от каруци. Докато петролът и газът остават недостатъчни, следващата стъпка е хората и правителствата да проучат енергийните алтернативи.

В много случаи, за съжаление, те ще се върнат към изгарянето на въглища, все още достъпно и локализирано гориво. Но в много други случаи те ще се обърнат към възобновяемите източници, които се разпространяват експоненциално по света. Много повече от тях са налични и на много по-ниски цени, отколкото по време на петролната криза през 70-те години на миналия век, която за първи път шокира света и го накара да осъзнае необходимостта от алтернативи. А икономическата сигурност, която възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) осигуряват в този свят на несигурна геополитика, със сигурност ще генерира нова вълна от инвестиции в сектора в икономики, бедни на изкопаеми горива.

„Основното послание е, че ще ни бъде наложен енергийният преход по много болезнен начин, който ще се случи много бързо“, посочва пред Bloomberg Джеф Къри, главен стратегически директор в Carlyle Group Inc.

Това не може да е резултатът, който Тръмп очаква или е искал, когато започна тази война. Той не само обижда природозащитниците, но и прекара първата година от президентството си в енергични атаки срещу екологичните разпоредби, чистата енергия и климатичната наука. Всеки член на кабинета му твърди, че въглеродните емисии не са проблем, а чистата енергия е загуба на пари, което прави цялата енергия недостъпна.

Иронията е, че войната на Тръмп разкри колко недостъпни могат да станат изкопаемите горива и колко неуловимо е желаното от него „енергийно господство“, когато една страна остава обвързана с глобално търгувани горива.

Глупаво е да се говори за положителни страни, като се имат предвид цената на войната в човешки жертви и икономическа и геополитическа стабилност, наред с трайните екологични щети, причинени от изгарянето на петрол и газ в региона. По никакъв начин не бихме могли да наречем тази война нещо, което си струва, от климатична или каквато и да е друга гледна точка.

Много по-добре е тя да приключи днес. Но ако трябва да продължи, тогава да се надяваме, че това поне ще ускори създаването на нова глобална енергийна система, която ще направи бъдещите войни за петрол и други ресурси по-малко вероятни.

Източник: Investor.bg