Когато Доналд Тръмп буквално принизява враговете си с подигравки за височината им, той превръща ръста си в оръжие и напомня, че в американската политика обикновено печелят по-високите. Президентът на САЩ, който казва, че е 1,90 м, редовно се подиграва на ръста на кандидата демократ Майкъл Блумбърг, който според медицинския си картон е висок 1,70 м.

В свои туитове и интервюта обаче Тръмп му отнема поне 10 см и дава на другия, много по-богат от него нюйоркски милиардер, не особено ласкателния прякор "мини Майк", пише БТА.

Той е наричал много други политици "дребни", макар и да не са били. Той изглежда сериозно се обиди, когато на първичните избори от 2016 г. сенаторът републиканец Марко Рубио каза, че Тръмп има дребни ръце. Това накара Тръмп да заяви, че няма никакви свързани с големина проблеми.

"Това не е типично поведение за президент", каза преподавателят по политология Грег Мъри, който е изследвал ролята на ръста в гласуванията на американците.

Играта със собствения ръст може да е оръжие като всяко друго в предизборен период, като по-внушителният външен вид може да излъчва повече сила, но Доналд Тръмп си има собствен маниер да прави това, добави преподавателят от университета Огъста в щата Джорджия. Последните президенти (Барак Обама, Джордж Буш баща и син, Бил Клинтън и Роналд Рейгън) са били все над 1,80 м и тази тема изглежда интересува обществеността.

По време на един от дебатите на първичните избори през 2016 г. едно от основните търсения в Google не е било за програмата, а за ръста на един от кандидатите на републиканците (Джеб Буш, син и брат на президенти. 1,90 м., ако сте се питали).

"Убедително е доказано, че високите хора имат повече шансове да получат по-важна длъжност в някоя организация", независимо от държавата, обясни холандският учен Абрахам Буунк, който през 2013 г. е написал научен труд за ръста на американските президенти. Според изследването му, "предимството на високите кандидати вероятно е въпрос на възприятие: по-високите президенти са оценявани от експертите като по-добри президенти с повече лидерски качества и по-добри умения на общуване".

Буунк обяснява, че идеята да изследва тази страна от живота на президентите на САЩ му е дошла, когато канадски университетски учен, който се мислел за висок, дошъл на обмен в Нидерландия и "се почувствал по-скоро среден на ръст".

"Решихме да разгледаме психологическите въздействия на ръста, като се започне със завистта", уточни той.

Предимство за високите?

Според изследванията на Грег Мъри американските избори между 1789 и 2012 г., - в които са участвали само мъже - се печелят от по-високия кандидат в 58 процента от случаите, а народният вот се печели от него в 67 процента о случаите. "Високите мъже обикновено се мислят за по-квалифицирани от другите да ръководят и следователно са по-склонни да се самоизтъкват", каза той.

Жените, които обикновено са по-ниски от съперниците си мъже, са в неизгодно положение, защото не изглеждат "физически впечатляващи", а избирателите често пъти търсят кандидати извън нормата, добави той.

Тази година, сенаторката демократ Елизабет Уорън се отличава със своя 1,72 м., повече от средния ръст при жените. Има обаче изключения. Младият умерен демократ Пийт Бутиджидж засега не изглежда затруднен от своя ръст, който е под средния за мъжете в САЩ (1,75 м). А числата може и да заблуждават.

190-те см, за които претендира Доналд Тръмп, може да са с два повече от реалното, ако се вярва на паспорта му. На снимки от дебатите на републиканците през 2016 г. ясно се вижда, че той е по-нисък - с малко, но все пак по-нисък - от Джеб Буш.