Трайчо Трайков, министър на енергетиката

Преди 16 години на това място, площадката на АЕЦ Белене получи звучното прозвище "гьол". Проектът беше започнал отпреди това накриво, беше поръчано оборудване с дълъг цикъл на производство, преди да има договор, цена и финално инвестиционно решение.

Впоследствие проектът беше прекратен и последва арбитраж, в резултат на който НЕК беше принуден да се сдобие с два реактора, осем парогенератора и спомагателно оборудване, срещу сумата от около 640 млн долара. 

Оттогава насам, вече близо 10 години, оборудването е на площадката и се поддържа, преконсервира, инспектира и охранява - за над 3 млн евро годишно или сметката вече е общо около 30 млн евро.

Отидох на място, за да проверя как стоят нещата днес. Истината е, че разходите ще продължат да се трупат, постоянно, без никакъв смисъл, докато не се случи едно от три неща - да започне строителство на нова (руска) централа на това място, не се продадат или не вдигнем ръце и кажем, че са скрап или музеен експонат.

Третият вариант ще е израз на безсилие, първият е невъзможен и ненужен в обозримо бъдеще, остава вторият. Няма да е никак лесно, но е съвсем реалистично да приключим цялата сага без загуба или дори с някаква печалба, а това някога изглеждаше като фантастика.
Междувременно площадката запазва потенциала си, включително и заради това, че има хора на място, които съвестно си вършат работата.