Всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата, показва национално допитване на Изследователския център "Тренд" по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Половината (53%) от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24% са на противоположното мнение.

Най-склонни да бъдат приемни родители са висшистите (63%). С намаляване на образователната степен намалява и одобрението към отглеждането на деца в риск от приемни семейства, показва изследването. 

Според всеки шести българин причината децата да се дадат на приемни семейства, а не от собствените си родители, е бедността. За всеки десети от сънародниците ни проблемът е в липсата на родителски капацитет или "безотговорността" на биологичните родители. Само 8% от българите отчитат, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на сто от българите насилието е причина за настаняването в приемни семейства.

През 2015 г. двойно повече българи имаха готовност да станат приемни родители. Жените са по-склонни да се ангажират с приемната грижа. Тук се отчита разлика по отношение на населеното място - в селата в най-голям дял са склонни да бъдат приемни родители при определените условия. В столицата, където живеят близо една трета от българите, едва 5% биха станали приемни родители.