Народното събрание ще заседава извънредно с трети опит да прокара окончателно бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Депутатите ще гласуват и общия законопроект на управляващото мнозинство за отпадане на дерогацията за руски петрол от догодина.
Депутатите се събират извънредно след като в края на мината пленарна седмица две поредни заседания бяха блокирани – първото заради бойкот на опозицията, а второто - заради отказа на управляващото мнозинство да участва в регистриране на кворума в опит да осуети заканата на опозицията за нов бойкот.
Днес се очаква парламентът да заработи, за да прокара окончателно парите за здраве и пенсии. Бюджетът на Здравната каса за следващата година ще е над 8 млрд. лв. Приходите от здравноосигурителни вноски са с над 1 милиард повече спрямо миналата година, като в проектобюджета е записано увеличение на максимално осигурителния доход от 3400 на 3750 лева, нарастване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 780 до размера на предвидената минимална работна заплата от 1 януари в размер на 933 лв.
В план-сметката на Държавното обществено осигуряване за следващата година са предвидени над 24 млрд. лв., с разчетени приходи от осигуровки в размер на 13 млрд. лв. Минималният размер на пенсията за стаж и възраст от 1 януари ще бъде 523 лв., а от 1 юли – 580 лева.
В програмата на парламента днес преди малките бюджетите е включен проект на решение, с което министъра на енергетиката се задължава да предприеме бързи действия с план-график за осигуряване на дългосрочна базова мощност с изграждане на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Депутатите ще обсъдят и общия законопроект на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за отмяна на дерогацията за внос на руски петрол от 1 март 2024 година, а от 1 януари – отпадане на квотите за износ на нефтопродукти от руски петрол.
Освен днес депутатите ще заседават извънредно и утре с обсъждане и гласуване на второ четене на промените в Конституцията. Очаква се до 22 декември парламентът да приеме окончателно и държавния бюджет за 2024 година, съобщава БНР.
Фактор
Депутатите се събират извънредно след като в края на мината пленарна седмица две поредни заседания бяха блокирани – първото заради бойкот на опозицията, а второто - заради отказа на управляващото мнозинство да участва в регистриране на кворума в опит да осуети заканата на опозицията за нов бойкот.
Днес се очаква парламентът да заработи, за да прокара окончателно парите за здраве и пенсии. Бюджетът на Здравната каса за следващата година ще е над 8 млрд. лв. Приходите от здравноосигурителни вноски са с над 1 милиард повече спрямо миналата година, като в проектобюджета е записано увеличение на максимално осигурителния доход от 3400 на 3750 лева, нарастване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 780 до размера на предвидената минимална работна заплата от 1 януари в размер на 933 лв.
В план-сметката на Държавното обществено осигуряване за следващата година са предвидени над 24 млрд. лв., с разчетени приходи от осигуровки в размер на 13 млрд. лв. Минималният размер на пенсията за стаж и възраст от 1 януари ще бъде 523 лв., а от 1 юли – 580 лева.
В програмата на парламента днес преди малките бюджетите е включен проект на решение, с което министъра на енергетиката се задължава да предприеме бързи действия с план-график за осигуряване на дългосрочна базова мощност с изграждане на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Депутатите ще обсъдят и общия законопроект на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за отмяна на дерогацията за внос на руски петрол от 1 март 2024 година, а от 1 януари – отпадане на квотите за износ на нефтопродукти от руски петрол.
Освен днес депутатите ще заседават извънредно и утре с обсъждане и гласуване на второ четене на промените в Конституцията. Очаква се до 22 декември парламентът да приеме окончателно и държавния бюджет за 2024 година, съобщава БНР.
Още от България
Делян Пеевски се срещна с турския министър на външните работи Хакан Фидан
На срещата са обсъдени взаимоотношенията на добросъседство и сътрудничество между двете страни
Управляващите с наглия рефрен на Путин: В Европа е причината за войната в Украйна
„Не оправдавам Путин и не казвам, че агресията срещу Украйна може да бъде оправдана. Но тя можеше да бъде избегната", шикалкави Кутев
Според Йотова няма риск за отношенията ни с Украйна заради спирането на военната помощ
„Няма как да се даде нещо, което го нямаме или което не е достатъчно, защото за мен на първо място е важно да осигурим собствената си национална сигурност“