Площта на океанския лед и на двата полюса на Земята се оказа най-ниската за края на февруари в цялата история на наблюденията.

Климатичният център "Коперник" (C3S) към ЕС съобщи, че през изминалата зима средната температура на планетата е била само с 0,05°C по-ниска от миналогодишната, предава Би Би Си. „Едно от последствията от затоплянето е топенето на морския лед. Общата му площ на планетата е намаляла до исторически минимум“, заяви заместник-директорът на C3S Саманта Бърджес.

Топенето на ледовете в Арктика и Антарктика заради затоплянето на въздуха ускорява нагряването на океана, което от своя страна засилва топенето на ледовете – а този порочен кръг е трудно да бъде прекъснат. Учените твърдят, че основната причина за топенето на арктическия лед и свиването на ледниците по света от 1990 г. насам е човешката дейност.

През последните години Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. Учените предупреждават, че един ден почти няма да остане лед там – и това неминуемо ще се случи поне веднъж преди 2050 г., независимо от мерките за ограничаване на емисиите.

В потвърждение на тези прогнози изследователите съобщиха, че площта на леда около Северния полюс е намаляла до най-ниските стойности за февруари и е с 8% под средната. Подобен антирекорд Арктика поставя вече три месеца поред.

Ситуацията в Антарктика също е тревожна. През февруари ледниковата покривка там е била с 26% под средното ниво.

Топенето на ледовете и затоплянето на океана нарушават циркулацията на водата и въздуха на планетата, подчертават учените.

Глобалното затопляне
Глобалното затопляне продължава повече от сто години, като началото му съвпада с ерата на масовата индустриализация и урбанизация. Като условна отправна точка на климатичните промени често се посочва 1850 г.

На 22 юли 2024 г. беше регистриран най-горещият ден в историята. Според данните на службата за климатични промени "Коперник", която следи тези тенденции от 1940 г., средната глобална температура на повърхността на въздуха е достигнала +17,15°C.